Пейо Яворов – геният на българската лирика

Пейо Яворов (1878г.-1914г)

Започва да твори в началото на XX век,време когато ценностите на общността отстъпват,за да дадат път на универсалните човешки ценности,на интереса към индивида и неговата уникална личност.

Роден е на 01.01. в град Чирпан.Учи в гимназия в Пловдив,после работи като телеграфист из различни краища на България.В началото на XX век се мести в София и става част от кръга ,,Мисъл”.Участва в борбите на македонските българи за освобождение.След погрома на Илинденското въстание се завръща в София,където работи като учител,библиотекар и драматург в народния театър.1912г. се жени за Лора Каравелова и това е началото на един драматичен брак.1914г. Яворов слага край на живота си.

Творчество – Яворов е представител на естетическия индивидуализъм и на символизма.Творческите му търсения са свързани с естетиката на кръга ,,Мисъл”.Яворов създава нов тип литература,която сама за себе си е собствен свят.Стиховете му са виртуозни и впечатляват със своте внушения.Литературният аз от късните му творби е загубил хармнонията си и духовния си мир,бягащ и стремящ се към самота.Яворов твори в областта на 3-те литературни рода:поезия – 2 стихосбирки,проза,драматургия – Яворов пише 2 драми.

Основни теми,проблеми и образи в поезията на Яворов – за непроницаемостта на битието,за раздвоението на човека,за терзанията и питанията на модерната душа,за живота и смърта и за любовта.

,,Градушка”

https://www.youtube.com/watch?v=ZMHIAJzoLr8

Публикувано в списание ,,Мисъл” 1900г.Заглавието насочва към природната стихия,помела безпощадно селския труд и надеждата.Жанр – поема.Основната тема е за лишеното от сигурни опори битие на човека.Поемата е изградена от 6 части,обособени композиционно,смислово,емоционално и стихово.Мотивът за градушката оформя художествената рамка на текста.Преобладаващи чувства – тъга,страдание,безнадеждност,обреченост.Трагизмът е постигнат от нарушената хармноя между природата и човека.Природата властва над човека.Задъханото въздействие се поставя от накъсания аритмизиран стих и това се нарича анжамбман.Има риторични обръщения и въпроси,разговорни фрази,алитерация.

,,Заточеници”

https://www.youtube.com/watch?v=wb0snqB7UyE

Публикувано в списание ,,Мисъл” 1902г.Жанр – елегия.Основната тема е за мъката и нисталгията на изгнанниците,принудени да се сбогуват с родината.Композиция – 5 строфи по 8 стиха.Преобладаващи чувства – носталгия,болка,отчаяние,безизходица.Изгнанниците страдат,разкъсвани между желанието да осъществят своята мисия и съзнанието за вечната раздяла с мечтите.Има риторични въпроси,синекдохи,метафори,епитети.

,,Ще бъдеш в бяло”

https://www.youtube.com/watch?v=64cyzpaluP0

Публикувано в списание ,,Мисъл” 1907г.Жанр – любовно стихотворение.Основната тема е любовта и нейната съживителна мощ.Композиция – 3 строфи по 6 стиха:първата строфа изгражда идеализиран и ефирен образ на любимата,втората строфа разгръща мотива за любовта като светлина и хармония,а третата строфа показва съзидателната сила на любовта,която може да направи света цялостен.Стихотворението поражда вяра,че любовта ще победи мрачната реалност.Любовта е храм на съвършенството,а любимата е пратеник Божий,който ще спаси света.Символиката на белия цвят,създава представа за любимата като абсолютно съвършенство.

,,Две хубави очи”

https://www.youtube.com/watch?v=tK4JwO1INOY

Публикувано е в списание ,,Мисъл,, 1906г.,а метонимията в заглавието насочва към образа на любимата.Жанр – любовно стихотворение.Темата е свързана със същността на любовта,а любимата е представена като загатка.Композицията е огледална.Представата за жената и нейната любов е двойствена.Героят се прекланя пред красотата и нежността на жената,но сърцето му се свива от притеснение,че нещо може да оскверни тази красота.

,,Стон”

(На Лора)

https://www.youtube.com/watch?v=h41WSUg_8p8

Публикувано е в списание ,,Мисъл” 1906г. без заглавие,а повод за написването му е запознанството с Лора Каравелова.Жанр – любовно стихотворение.Основната тема е свързана с любовта и страданието.Изградено е от 2 осемстишни строфи,като и в 2-те строфи,първата и петата са еднакви и открояват посланието.Първата строфа – за душата раздвоена между страданието и копнежа по любов,а във втората – любовта е недостижима.Стихотворението поражда драматизъм и болка.Любовта е радост,но и болка,щастие,но и страдание,ад и рай.Жената тук не е безплътна,а земна, жена-изкусителка.Поредицата от антитези,помагат за разгръщането на идеята и показват двойствеността на любовта.

,,Сенки”

https://www.youtube.com/watch?v=eEgSmE-VFi0

Публикувано е в списание ,,Мисъл” 1906г.,а заглавието откроява символните значения на сянката – отражение,силует.Жанр – стихотворение.Темата е за живота и любовта,видени като театър на сенките.Композиция – 3 строфи по 6 стиха:Първата строфа – откроява идеята за самотата на мъжа и жената,втората – за невъзможната им близост,а третата – за невъзможното им общуване и споделяне.Стихотворението внушава усещането за самота и отчуждение.Образите нямат облик,те са силуети,а ноща засилва тайнството.Пътищата на човека към другия човек са затворени,а близостта и любовта са илюзия.Копнежът по взаимност е болезнен,но трагично неосъществим.Стихотворението въздейства чрез образи-символи – сянка,нощ,светлина,завеса и чрез антитези в повторенията.

,,Две души”

https://www.youtube.com/watch?v=-EiDMmHSPeQ

Публикувано е в списание ,,Мисъл” 1907г.Заглавието показва вечното раздвоение на модерната душа.Жанр – стихотворение.Основната тема е за вечното човешко безпокойство за непрестанното търсене на смисъла.Копозиция – 3 строфи по 4 стиха:Първата строфа – въвежда темата за двойствение вътрешен свят на човека,втората – показва самото битие като двойствено,а третата – откроява мотива за смъртта и затваря композиционната рамка на произведението.Стихотворението разкривабезпокойството на човека пред загатката на живота и смъртта.Прозрението,че познанието е неосъществимо не разколебава търсещия човек.Основната метафора е представата на живота като горене т.е. като постоянно търсене на познанието.

,,Песента на човека”

https://www.youtube.com/watch?v=Nd9uLDEz8Sc

Публикувано е в списание ,,Мисъл” 1907г.Жанр – стихотворение.Основната тема е свързана с търсенето на познание и на смисъла на живота.Композиция – 5 строфи по 5 стиха,в които се откроява въпроса на търсещия смисъл човек.Стихотворението разкрива вечното безпокойство на човека пред загатките на битието,самота и раздвоение,характерни състояния на модерната душа.

,,Маска”

https://www.youtube.com/watch?v=iCLP6XzvgLQ

Публикувано е в списание ,,Мисъл” 1907г.През 1914г. Яворов го посвещава на литературния критик Владимир Василив.Жанр – стихотворение.Маската символизира привидност,тайнственост.Композиция – 4 строфи по 10 стиха,а карнавалът рамкира текста.Основната тема е свързана със смисъла на човешкия живот,с тайнствата на битието и със свръхземните въпроси,които никой век не разреши.Стихотворението поражда постоянна меланхолия и тъга от усещането за изплъзващия се смисъл.В стихотворението са вградени образите на продещият сред маскираната тълпа чужденец,на карнавала свалящ задръжките,но скриващ лицата и на вакханката – символизираща живота и Дионисиевата наслада от него.Основната идея е,че знаците на живота са карнавално подвеждащи,лъжливи,мимолетни.Онова,което е вечно е ревниво пазена тайна.Стихотворението въздейства преди всичко чрез образи-символи,а маската отвежда към представата за скритата същност на живота.

Именно чувствата, които слагат край на Яворовия живот, са движещата сила и на неговия талант. Той завинаги остава един от най-великите родни поети. Яворов е лирикът, който успява да пресъздаде две напълно различни и противоречащи си теми в своето творчество. Затова спокойно можем да кажем, че това го прави гений на българската поезия, защото създаването на творби с революционна тематика, а след това и символистични, несъмнено е гениално и достойно за уважение.