Алеко Константинов

Алеко Константинов (на снимката вдясно) е роден в Свищов през 1863 г. Баща му Иваница Хаджиконстантинов е виден свищовски търговец, а майка му е амбициозна жена със силно чувство за хумор.

Алеко първо учи в родния си град, а после в Априловската гимназия в Габрово.

По време на Руско-турската освободителна война е писар в канцеларията на губернатор Найден Геров, заедно с Иван Вазов. След края на войната продължава да учи като възпитаник на Южнославянския пансион на Тодор Минков и  завършва гимназия в град Николаев. През 1885 г. завършва право в Одеса.

След завръщането си в България Алеко работи като съдия и прокурор в Софийския окръжен съд. През 1888 г. е уволнен, защото е твърде справедлив и става “неудобен” за управляващите.

Алеко Константинов е честен и почтен човек. Не лъже. Води се от принципите на правото, а не от интересите на властниците.

Повалени от болест, родителите на Алеко и сестрите му умират в периода 1885- 1890 г.

За преодоляването на мъката по семейството си, Алеко Константинов търси утеха в красотата на природата ни. Той става основоположник на българския туризъм. Организира групи, с които изкачва родните ни планини. Възхитен от красотата на местата, които е посетил, решава да опише чувствата и впечатленията си в пътни бележки.

На изображението вдясно виждаме Алеко Константинов на Черни връх, с група туристи.

През 1889 г. посещава Всемирното изложение в Париж. През 1891г. отива в Прага, а през 1893 г. в Чикаго. Вдъхновен от видяното в Чикаго, решава да напише пътеписа “До Чикаго и назад”, който е издаден през 1894 г.

Алеко става организатор на кръжока “Весела България”.

През 1894 година Алеко се кандидатира за народен представител в Свищов. Той е гневен и потресен от лъжите на кандидатите. Те купуват гласове, което е престъпление.  Провокиран от тези измами, Алеко Константинов пише десетки фейлетони, с които усмива и разобличава лъжците.   По този начин творбите му стигат до много хора и Алеко си създава заклети врагове.

През пролетта на 1897 г., докато Алеко Константинов пътува с негов съпартиец към Пазарджик, по тях стрелят платени убийци и по погрешка улучват Алеко, като го объркват с друг човек.

Убийството му разтърсва цялата страна. България губи талантлив писател и честен човек, когото властта ненавижда, но хората обичат.

Едни от най- известните творби на Алеко са “Бай Ганьо” и “До Чикаго и назад”. Разкази, които е писал са “Пази Боже, сляпо да прогледа!”, “Иди му се надявай” и др. Известен е също с фейлетоните “Угасете свещите”, “Дребни работи”, “По изборите в Свищов”и много други. Пише много пътеписи едни от които са “Извън България”, “Какво, Швейцария ли?” и др.

Хората го наричат Щастливеца, както той самия понякога се подписва в произведенията си.