Книга за мегалодона

Изчезването на мегалодона се осъществява с помощта на климата през Плиоцена: океаните се охлаждат, карта на океанските течения се променя, ледниците поддържат огромно количество вода, което предизвиква разтваряне на шелфовите води; китовете започват да обитават по-богатите на планктон и по-студени води, а по това време се появяват и Косатките, които вероятно са ловували млади мегалодони.

Тази основна форма на тялото на мегалодона не може да бъде възстановена, тъй като най-широко разпространяваните останки от този вид със зъбите – те наподобяват зъбите на Бялата акула, но с по-назъбени и по-големи (до 18 см). на повече останали се обявява от факта, че скелетът.

Мегалодонът е бил хищна риба, специализирана в лова на едри морски животни – най-вече праисторически китоподобни, като основна част от менюто му са били цетотерите (древни китове). Жертвите на мегалодона са обитавали предимно плитките и горивните шелфове на океаните. В по-старата литература се посочва, че видът е достигнат до размери от 30 метра и 120 тона, но това се получава след скоро при погрешни изчисления. – останките се откриват в Мегалодонът е праисторическа акула, обитавала океаните преди милиони години. Не е известно точно как изглежда, но учените предполагат, че е подобрен на съвременната бяла акула – доказателство за това с намерени праисторически зъби.