Подготовка за матура

Елисавета Багряна 

Елисавета Багряна (псевдоним на Елисавета Любомирова Белчева, известна сред приятелите като Лиза Багряна) е българска поета, автор на детски книги и преводач.

• Родена на 29 април 1893г. в София.
• Родена е в чиновническо семейство. Основно и гимназиално образование става в София през 1910г. 
• През 1910-1911г. учителства в с.Афтане (днес- Недялско, област Бургаска)
• Студентка по славянска филология в Софийския университет (1911-1915г.)
• През 1915г. с отпечатани за пръв път две нейнни стихотворения- “Защо” и “Вечерна песен” в записаното “Съвременна мисъл”
• От 1921г. е сътрудник на “Вестник на жената”, в. “Лик”, списанията “Съвременник”, “Златорог” и др.
• През 1927г. издава първата си книга “Вечната и светата”
• От 1952г. е член на редакционната колегия в списанието “Септември”
• Умира на 23 март 1991г. в София.

Елисавета Багряна е представител на хуманистичната поезия. Тя е носителка на златен медал на Международната асоциация на поетите в Рим (1969г.) Удостоена е със званието “Герой на Народна република България” през 1983г. 

През 1945г. е предложена от Стефан Младенов за Нобелова награда за литература.

Произведения

“Потомка” – стихотворение

• Посвещение (На Маня М.): приятелка, белези на споделеност
• Заглавие: архаично звучене (означава “чедо, рожба, наследник на родителите)
• Тема: Любовта и свободата; Изборът 
• Творбата говори: за рода и семейството; за миналото като извор на самочувствие в настоящето; за жертва на рода в името на любовта 
• Образи: Майката, вятърът, земята, пътят; лиричната героиня-скитница, освободена от оковите на традиционно мислещата жена.
• Мотиви: за бунта: бягство на тъмнооката прабаба; забранената любов; за греха; за жертвоготовността: кинжалът, смъртта на пътя.
• Обобщение: Родовата памет е нещо вътрешно- тя се наследява и пази в кръвта на човека и е белег за неговата душевност. Свободата и любовта с цени, в името на които си струва, както се живее, така и да се рискува животът. 

“Потомка”

Няма прародителски портрети,

ни фамилна книга в моя род

и не знам аз тези завети,

тези лица, души, живот.

Но усещам, в мен бие древна,

скитническа, непокорна кръв.

Тя от сън ме буди нощем гневно,

тя ме води към греха ни пръв.

Може би прабаба тъмноока,

в свилени шалвари и тюрбан,

е избягала в среднощ дълбока

с някой чуждестранен, светъл хан.

Конски тропот може би кънтял е

от крайдунавските равнини

и спасил е двама от кинжала

вятърът, следете изравнил.

Поради аз може би би обичам

необхватните с около поля,

конски бяг под плясъка на бича,

волен глас, по вятъра разлян.

Може да съм грешна и коварна,

може да се срещнете още се сломя –

аз съм само щерка твоя вярна,

моя кръвна майчице-земя.

“Кукувица” – стихотворение

• Тема: Поривът на жената към свобода
• Образи: Жената и нейното желание да се радва на живота; кукувица-бродница; ведата; огнището.
• Мотиви: за път; изборът и свободата. 
• Пространство и време: домът като ограничение и път като преживяване на жената. 
• Обобщение: Щастието от радост и неограничено от забраната за живот се заплаща скъпо. 

“Вечната” – стихотворение 

• Тема: Безсмъртието на жената
• Образи: Жената, майката, рожбата, внучката, душата, смъртта
• Мотиви: Мъката; раждане на живота; тленност и вечност.
• Библейски символи на майчинството: Мария- майката на Исус Христос, Богородица; Анна- майката на Богородица 
• Обобщение: Жената е винаги вечна и неумираща, защото е майка – тя е неследвана и продължена.

“Кукувица”

Ходиш, гледаш, сякаш обезсвесен,

залудо пилееш дни и нощи,

божий свят ти станал, казваш, тесен.

Не видя ли, не разбра ли повече?

Неведнен те рекох и повторение:

не помагат билки и магии,

кой каквото иска да говори –

няма нивга аз гнездо да свия,

рожби румени да ти отгледам,

в къщи край огнището да шетам.

Мен ме е родила сякаш знае

и ми е прокобила несрета. –

Дай ми ме по света да скитам,

дай ми сборове, хора, задевки –

други да слушам без насилие

и сама да пея на припевки.

Моите очи не се виждат,

моито уши се ненаслушват.

Не допридам свилената прежда,

недогаснал огъня потушвам …

И така живота ще премине

ненаситена, ненаживяна.

А кога умра, сама, в чужбина,

кукувица-бродница ще стана.

“Стихии” – стихотворение

• Заглавие: Творбата говори за жената като за най-голямата и неукротима стихия
• Всяка от първите три строфи представя по една стихия: вятъра, водата, виното
• Стихотворението е апотеоз за неспокойство на човека, на куража му да следва въвеждането на си. 
• Тема: Свободата като начин на съществуване
• Образи: вятърът, жената, пътят
• Мотиви: свобода, нарушение срещу ограничения, прехвърляне на традиционната роля на жената
• Обобщение: Стихийността в творбата е контекст на синоним на въображението. Културата овладява стихийността на човека, но без стихията на въображението и поривата към непознатото лице е обречен.  

Изготвил:

• Александра Солакова – Xll “В” клас