Елисавета Багряна-подготовка за матура

Елисавета Багряна 

(Елисавета Любомирова Белчева)

Биографични данни 

Елисавета Багряна е родена на 29 април (16 април стар стил) 1893 г. в чиновническо семейство в София. В периода 1907 – 1908 г. живее със семейството си в Търново, където пише първите си стихове.През 1911 – 1915 г. Елисавета Багряна учи славянска филология в Софийския университет. През този период се запознава с писателите Георги Райчев, Константин Константинов, Димчо Дебелянов, Димитър Подвързачов, Христо Ясенов и Йордан Йовков. През 1915 г. в написаното „Съвременна мисъл“ за пръв път с отпечатани две нейнни стихотворения – „Вечерна песен“ и „Защо“. В периода 1915 – 1919 г. работи като гимназиална учителка във Враца и Кюстендил.

Творчество

Дългият творчески път на Елисавета Багряна преминава през различни идейно-художествени търсения и очертава няколко нейнни преобразувания. Това проличава още по-ясно при стихосбирките от 1930-те години „Звезда на морека“ и „Сърце човешко“, в което някогашното жизнерадостно лирично описание, предвидено изразяване в характерната широка и плавна мелодия на стиха, се заменя от жаждите и терзанията в интелектуалната мрежа дейност, която започва да чува класически класически класически стихотворни размери.

Отличия

Тя е носителка на златен медал на Международната асоциация на поетите в  Рим  (1969). Удостоена е със званието „ Герой на Народна република България “ през 1983 г.

През 1943, 1944 и 1945 г. е предложена от  Стефан Младенов  за  Нобелова награда за литература.

Матуритетни творби

• Стихии
• Потомка
• Кукувица
• Вечната

1. Стихии

Основни образи -покорната жена, представена чрез обучение на вятъра, водата и виното. В творбата е предаден женски бърз устрем, волност и свобода. Представяйки образи на вятъра, водата и виното и на принципите на образа на паралелизъм и сравнение, авторът на очертава образа на жената като стихия. Всички естествени продукти са отделени по една строфа. Чувството на засилващата се стихийност е градирано възходящо с помощта на глаголи- вятърът префучава, вдига, грабва, сваля; вода, представена чрез р.Бистрица, иде, разтрошава, излиза, завлича; виното е закипяло.

2. Потомка

Образи – тъмнооката прабаба; земята майка. Лиричната героиня заявява още в първата строфа, че няма прародители, че не познава заветите, лицата, душите, живота на своите предци. Следващите строфи на утвърждаването разбиват си за чувство за произход, а именно в това всеки да се самоопознае, за да се разбере си. За себе си знаеш, че носиш кръвта на скитниците. На тази основа сама измисля и съгражда миналото си, представяйки си, че е наследница на прабаба с буйна и непокорна кръв, се проявява невероятно за една жена смелост да избяга с „чуждестранен, светъл хан”.

Мотиви -родство, произходът, наследството.

3.Кукувица

Образи и мотиви- фолклорна образност- кукувицата като символ на неуседналост, жената бродница. Във фолклорна рамка и чрез обръщане към невидим събеседник, лиричната героиня разкрива съдбата на човек по пътя, а не човек в дома. С билки и магии тя не може да излекува страстта да живее, пътува, да се впечатлява, да вижда и открива нови неща. Духът ì е жаден и ненаситен, приключенски. Тя няма да свие гнездо, нито да шета край огнището и да гледа деца. Жената в това стихотворение е скитница. Може да се каже и творческа личност, копнееща да слуша музика и сама да пее.

4.Вечната

Образи и мотиви – за безкрайност на живота, за неговата непрекъснатост, мотив за родовата кръв. Образи : жената прародителка, преляла кръвта си в поколенията; вечната жена. Творбата увековечава образа на жената майка, която се преражда и пресъздава във времето. Творбата започва с трагично всяко – тя е мъртва и е без значение, както се казва. Брачният ì пръстен е широк и вече е загубен съдържанието си. Смъртта е неумолима и невъзвратима. Тя не може да осмисли земното. На принципа на контраста във втората строфа на безжизнената жена е противопоставен писъкът на нейната рожба- символ на новия живот.

Основни мотиви в лириката и:

а) стремеж към свобода и готовност тя да се отстоява;

б) любовта в поезията на Багряна има различни лица: страдание, възторг, тъга, очакване, екстаз. Любовта в лириката ì е синоним на свободата;

в) сливане на човека с природата, което универсализира човешкото изживяване;

г) мотив за откриване на създаването, за пътешествие;

г) мотивът за родовата принадлежност;

г) мотивът за порива на жената към свободна изява

Домът и пътят в поезията на Багряна:

а) Домът в качеството си на съкровено човешко пространство е поставен на изпитание. Той е символ на недостиг, липса.

б) Пътят е образ алтернатива на отворените пространства – символ не само на любопитството към света, но и на пътуването към себе си.

Стихосбирки:

 „Вечната и светата”, „Звезда на морека” ,„Сърце човешко”, „Пет звезди”, „Светлосенки”, „Контрапункти”

– „На брега на времето”

Жената – скитница, стихия и вечност
(“Стихии”, “Кукувица”, “Потомка” на Елисавета Багряна)

Лирическата героиня на Багряна се описва от движението, от предодоляването на пространството, от скоростта и риска. Но пътуването през света, пътуването и към мъдростта, и към самата себе си. Скитничество й носи познание за добро и зло, за истини и заблуди, за устойчивост на чужди земи.

Цялото творчество на Багряна е ориентирано към опознаването на духовната общност на жената, което се отваря от патриархалното, пренебрегва ограничено пространство в дома, за да открие нови непознати светове. Стихийността на човешкия дух, непрекъсната жажда и копнеж да опознава света с характеристики на лиричната героиня. Значима е и нежната й вярност на родната земя, към която винаги се завръща в мисълта си. Женското начало е основно в поезията на Багряна. Майчинството е апотеоз на вечната същност на жената да продължи рода, да осмисли живота си. ЖЕНА ЧЕТИРИ БУКВИ ЖИВОТ.

Смарт тест – Елисавета Багряна 

https://www.smartest.bg/silviqkostova73/Test-Elisaveta-Bagrqna-1698

Айсун Ахмед Алиман 12в клас