Елисавета Багряна

Елисавета Багряна

1.Биографични данни

Елисавета Любомирова Белчева е българска поетеса, автор на детски книги и преводач. Родена е на 29 април 1893г. в София. През 1910г. завършва гимназиалното си образование. Работи като учителка в с.Афтане. Учи Славянска филология в Софийския университет.

За пръв път през 1915г. в списание “Съвременна мисъл”

отпечатват две нейни стихотворения “Защо” и ” Вечерна песен”. В следващите години сътрудничи в “Литературен фронд” на списание “Септември”, ” Изкуство”, “Пламък”. От 1952г. е член на редакцинната колегия на списание “Септември”.

През 1919г. се омъжва за капитан Иван Шапкарев има син Любомир. През 1925г. се запознава с Боян Пенев. Започва връзка с него през 1924г.

Умира 23 март 1991г. в София.

2. Матуритетни творби

– “Кукувица”– Основната тема е поривът към свободата и волността. Основните мотиви са: неразбирането на жената, бунтът срещу ограниченията, отказът от семейството и семеен живот, мечтата за забавление, смартта в чужбината, прераждането и самотата.

Основните образи са кукувицата, ведата, огнището, “рожби румени”, светът, огънят, преждата.

Жанрът е стихотворение.

Домът е осмислен кано ограничаващо пространство, където властват патриархалните норми. Жената заявява своето решение да се откаже от огнището. Светът за нея е цялото пространстмо извън дома, където има забава, веселие и виталност на изживяванията. Пътят я извежда до стереотипите наложени в обществото, води я към чуждото и непознатото където се среща със смъртта си.

-“Потомка”– Основната тема е силата на родовата връзка.

Основните мотиви са: липсата на сведения на рода, непознаването на рода, непокорната кръв, библейския мотив за грехопадението, екзотичното бягство, любовта, волността,връзката със земята.

Основните образи са: кръвта, конят, кинжалът, майкана земя, “Прабаба тъмноока” , “светъл хан”. Жанрът е стихотворение. Пространството е ориентирано към пътя, който отвежда въображаемите бегълци далече от опасностите. Родната земя и вятърът са приютявящи, спасяващи. Времето на фамилната история е в опозиция на настоящето, в което незнанието за миналото е преодоляно чрез въорбажението, а непокорството е усмислено като предопределено от фамилната история.

-“Стихии”– Основната тема е съществуването като движение и полет. Основните мотиви са: стихиите в природата и стихиността на чувствата, движението, полетта, връзката с дедите, родното, яростта на реката, предизвикателството на живота.

Основните образи са: вятърът,водата,виното,жената, пътищата,къщите,боазите, чергилата, оргадите, реката и  ледовете.Жанрът е стехотворение.

Вятърът,водата и виното са ситуирани във вертикала и обхващат чрез движенията се напред цялото пространство. Всяка стихия преодолява прегради и обхожда сякаш поснати реали от “Родния ми град” катопо този начин близкото и далечното са свързани. Времето е пролетно, когато става дума за водата, но кипежът на виното оказва друг сезон и така се внушава промяната. Движението на стихиите не е единичен акт то е постоянно.

-“Вечната”– Основната тема е вечността на живота.

Основните мотиви са: смъртта, мъката, раждането на живота, безсмъртието, пролетта, младостта, любовта и приемствеността. Основните образи са: жената, ръцете, устните, рожбата, младите влюбени и внучката.

Жанрът е стихотворение. Пространството е ситуирано около образа на починалата жена, но постопенно се разтваря, за да обхване във втората строфа жестовете на влюбените. Ретардацията дава възможност да се обгледат знаците на смъртта, който са застинали за вечността. Спрялото време е рязко разколебено чрез въведения мотив за писъка на новороденото. Бъдещето е видяно като тържество на живота. Така не се изгубва връзката между поколенията и си утвърждава силата на жената майка.Смъртта е повод за размисъл.

3. Стихосбирки

– Вечната и святата (1927)

– Търкулната годинка (1931)

– Звезда на моряка (1931)

– Сърце човешко (1936)

– Пет звезди (1953)

– От бряг до бряг (1963)

– Контрапункти (1972)

– Светлосенки (1977)

– На брега на времето (1983)

– “Елисавета Багряна ” (1973) – документален филм за Елисавета Багряна.

4. Основните теми в творчеството на Елисавета Багряна са:

– Жената като стихия

– Еманципацията на жената

– Бунтът срещу традицията

– Кръвта като глас и памет

– Копнежът по волност

– Измерения на свободата

Изтотвил:

Гюлнур Далова

от 12в