Elisaveta Bagrqna

Елисавета Багряна (Елисавета Любомирова Белчева)-образът на гордата и непокорна жена, която смело отхвърля нормите на обществото

    Стихосбирки:

• Вечната и светата (1927)
• Търкулната година (1931)
• Звезда на морека (1931)
• Сърце човешко (1936)
• Пет звезди (1953)
• От бряг до бряг (1963)
• Контрапункти (1972)
• Светлосенки (1977)
• На брега на времето (1983)

    Основни теми:

-свободата на жената от ограниченията;

-бунтът срещу патриархални норми;

-любовта;

-майчинството;

-родината;

-жената;

-вечността;

-продължението на живота;

-природните стихии като израз на душевно състояние;

-пътят към непознатите светове;

,,Вечната”

Тема:Вечността на човека

Асоциации на заглавието:Заглавието,чиято силна позиция кореспондира с другата ключова дума в поантата-,,незримата”,почти детерминира нещата и идеите в естетическия ни свят,тлъска мисълта да търси вечното в един по-широк смисъл.

Пространство и време:Пространството е ситуирано около образа на починалата жена,но постепенно се разтваря,за да обхване във втората строфа жестовете на влюбените ,,нощта сред пролетни благоухания”.Спрялото време е рязко разколебано чрез въведения мотив за писъка на новороденото.Бъдещето е видяно като тържество на живота.

Женската същност:Поетесата вижда жената ентусиазирана в кръговрата на живота ,,вечна”-и мъртва и жива.Безжизнена като бездиханна плът в тъжно-тържествената минута на смъртта и вечна като въплъщение на непобедения,на постоянно жадния живот на непресекващата през столетията любов.

Езикови средства:

*Синекдоха-очите,ръцете,устните,клепачите,душата

*Градация-,,безгласна,неподвижна,бездиханна” ; ,,ще минат дни,години и столетия”

*Анафора-

и все едно-дали Мария или Ана е,

и все едно-да молите и плачете-

*Синтактичен паралелизъм-

не ще се вдигнат тънките клепачи,

не помръднат стиснатите устни-

*Метафора-,,безсмъртна кръв” ; ,,на незримата”

*Епитет-,,пролетни благоухания”

Поанта:Човекът умира,но духът,носен от наследниците,триумфира над тленното и преходното.

,,Стихии”

Тема:Съществуването като движение и полет

Асоциации на заглавието:Заглавието е знаково и цели асоциации с неукротимите сили на природата – такава е и същността на женското начало.

Пространство и време:Вятърът,водата и виното са ситуирани във вертикала и обхващат чрез движенията си напред цялото пространство.Всяка стихия преодолява прегради и обхожда сякаш познати регалии от ,,родния ми град”,като по този начин близкото и далечното са свързани от силата на движението,а оттам и от емоциите на жената.Времето е пролетно,когато става дума за водата,но кипежът на виното указва друг сезон и така се внушава промяна.Движението на стихиите не е единичен акт,то е постоянно и неуморимо и не се ограничава от пространство и време.

Женската същност:Жената,която определя себе си като стихия.Тя се свързва с родното пространство чрез полета на вятъра,силата на водата и виното,което се съхранява в избите,символ на връзката с дедите.Азът заявавя своето непокорство и отправя предизвикателството към мъжа,който не може да разбере емоциите,които я движат напред в пространството.

Езикови средства: 

*Анафора-,,Можеш ли…”(в началото на всяка строфа)

*Градация

*Хипербола-,,в бъчвите огромни,взидани…”

*Инверсия-,,и завлича,мътна,пакостна” ; ,,с влага лъхаща наситени” ; ,,букви кирилски” ; ,,избите студени,каменни”

*Метафора-,,префучава през боазите”

*Олицетворение-,,Бистрица,дено иде пролет яростна”

*Литота-,,къщиците и градинките”

,,Потомка”

Тема:Силата на родовата връзка

Асоциации на заглавието:Заглавието на творбата ,,Потомка” поставя един от основните проблеми-потомството и наследяването на родовите белези и устойчиви черти.То ни насочва директно към проблематиката на текста.

Пространство и време:Пространството е ориентирано към пътя,който отвежда въображаемите бегълци далече от опастностите.Родната земя и вятърът са приютяващи,спасяващи.Пътят отвежда към ,,крайдунавските равнини” и така Багряна е фиксирала географски реалии от българската територия.Времето на фамилната история е в опозиция на настоящето,в което незнанието за миналото е преодоляно чрез въображението,а непокорството на жената е осмислено като предопределено от фамилната история.Фиксираното време-,,среднощ дълбока” внушава повратен момент.

Женската същност:Показан е образ на жена,коато няма запазени реликви от рода си,но усеща в себе си силата на родовата кръв.Именно тази сила я прави търсеща корените си,защото по този начин може да преоткрие себе си.Светът,в който живее жената,е изпълнен с трудности,несгоди и много отговорности,но жената е способна да ги преодолее и винаги да е опора и пазителка на семейното огнище.

Езикови средства:

*Анафора-

Тя от сън ме буди нощем гневно,

тя ме води към греха ни пръв.

*Епитет-,,чуждестранен,светъл хан”

*Инверсия-,,прабаба тъмноока” ; ,,среднощ дълбока” ; ,, щерка твоя вярна”

*Олицетворение-,,моя кръвна майчице-земя”

*Метафора-,,волен глас”

*Хипербола-,,необятните с око поля”

Поанта:От последния ред на стихотворението блика любов,патриотизъм към Отечеството:,,моя кръвна майчице-земя”.Използваното от лирическата героиня притежателно местоимение загатва за огромния заряд на любов,който тя е готова да даде.

,,Кукувица”

Тема:Поривът към свобода и волност

Асоциации на заглавието:Героинята заявява невъзможността да се впише в традиционното женско амплоа,да бъде човек на дома.Осмисля поведението си чрез аналогия между човешкия и природния свят;открива у себе си своенравността на кукувицата,снасяща яйцата си в гнездата на други птици.Към такава аналогия насочват умело вплетеният в аргуминтацията фразеологизъм да свия гнездо,,няма нивга аз гнездо да свия” и заглавието на творбата.

Пространство и време:Домът е осмислен като ограничаващо пространство,където властват патриархалните норми.Жената заявява своето решение да се откаже от огнището-място,което символизира семейния уют и хармония.Светът за нея е цялото пространство извън дома,където има забава,веселие и виталност на изживяванията.

Женската същност:Жената,която осъзнава своето желание да преброди света,да се забавлява и да се радва на живота,тя се противопоставя на разбирането за дълг и обвързаност с дом и семейство,негодува срещу неразбирането за нейния копнеж по непознатото и далечното.Осъзнава самотата ,на която се отрича,но осъзнава,че животът няма да е достатъчен,за да задоволи своя порив към самота и волност.Жената възприема себе си като кукувица-птицата,която не свива гнездо и не отглежда сама рожбите си.

Езикови средства:

* Метафора-кукувица (в заглавието)

* Епитет – ,, свилената прежда ”

* Реторичен въпрос – ,, Не видя ли, не разбра ли повече? “

* Символ-гнездо; огнище; веда; кукувица-бродница

* Инверсия – ,, рожби румени ”

* Синекдоха – ,, моите очи … / моите уши … “

* Синтактичен паралелизъм-

Моите очи се не виждат,

моите уши се ненаслушват.

* Анафора-

Дай ми мен по света да скитам,

дай ми сборове, хора, задевки-

* Апосиопеза – ,, недостигнал огъня потушвам … “

* Градация – ,, ненаситена, ненаживяна ”

* Опозиция

Поанта: Финалът се връща обратно към образа на кукувицата, за да представи едно негово очаквано, но значещо превъплъстване-кукувица-бродница.

  Основни образи:   

• жената                                              – огнището

• мъжът                                               – ,, птицата с моторното сърце ”

• птицата                                            – домът

• вятърът                                            – равнината

• водата                                              – дете

• виното

Животоописание и творчество на Елисавета Багряна

Въпроси и отговори

1. Основни теми и мотиви в лириката на Елисавета Багряна са:
Посочете НЕВЯРНОТО твърдение.
а) волният човешки дух
б) красотата на непознатите светове
в) бунтът на личността срещу предразсъдъците и патриархалните норми
г) самотата и отчуждението
2. В кое от посочените стихотворения на Елисавета Багряна има фолклорен мотив?
а) „Кукувица”
б) „Стихии”
в) „Моята песен”
г) „Ръцете”
3. Кое от поредицата заглавия е излишно?
а) „Стихии”
б) „Бретан”
в) „Кукувица”
г) „Спи градът”
4. Образът на родината се откроява с точни характеристики в стихотворението:
а) „Моята песен”
б) „Стихии”
в) „Кукувица”
г) „Потомка”
5. Кое от посочените стихотворения НЕ е елегия?
а) „Да се завърнеш…”
б) „Помниш ли, помниш ли…”
в) „Кукувица”
г) „Спи градът”
6. Стихът: „Ще се нижат дни, черни и бели”, е:
а) инверсия ;
б) сравнение
в) метонимия
г) повторение

7. Вятърът, водата, виното в лириката на Елисавета Багряна НЕ са знаци на:
а) непобедимата природа
б) първичната и неукротима жизненост
в) мъдростта и хармонията в прородния свят
г) традицията
8. Подчертаните думи в строфата са:
Вее утринна прохлада
в моето лице –
аз съм млада, млада, млада
с огнено сърце.
а) сравнение
б) анафора
в) повторение
г) асонанс

Отговори:

1. г); 2. а); 3. г); 4. а); 5. в); 6. а);  7. г); 8. в).