Биографични данни

*Елисавета Багряна е родена на 29 април (16 април стар стил) 1893 г. в чиновническо семейство в София.

*В периода 1907 – 1908 г. живее със семейството си в Търново, където пише първите си стихове.

*Завършва гимназиалното си образование в София през 1910 г. , след което в продължение на една година работи като учителка в село Афтане. Там тя получава и своите преки впечатления от живота на българското село и селската жена.

*През 1911 – 1915 г. Елисавета Багряна учи славянска философия в Софийския университет. През този период се запознава с писателите Георги Райчев,  Димчо Дебелянов

Христо Ясенов ,Йордан Йовков и други. През 1915 г. в списание „Съвременна мисъл“ за пръв път са отпечатани две нейни стихотворения – „Вечерна песен“ и „Защо“.

*В периода 1915 – 1919 г. работи като гимназиална учителка във Враца и Кюстендил.

*През 1921 г. се връща в София и се включва в литературния живот. Сътрудничи във „Вестник на жената“, в. „Лик“, в списанията „Съвременник“, „Златорог“ и други. Утвърждава се като поет с издаването на първата си книга „Вечната и святата“ (1927).

Личен живот

*През 1919 г. се омъжва за капитан Иван Шапкарев. От брака им се ражда син – Любомир. През 1925 г. се запознава с Боян Пенев – литературен историк и литературовед. Под негово влияние Багряна започва да пише със свободен стих и ритъм.

*През 1924 г. двамата започват романтична връзка. По това време тя все още е омъжена за Шапкарев, а Пенев от своя страна бил женен за Дора Габе.

*Багряна напуска дома си и заживява в частна квартира, а през 1926 г. получава развод. Багряна и Пенев правят планове за съвместен живот, но месец преди бракоразводното му дело с Дора Габе (насрочено било за 15 юли 1927 г.), литературоведът неочаквано умира.

*Багряна умира на 23 март 1991 г. в София, месец преди да навърши 98 години.

Творчество

*Дългият творчески път на Елисавета Багряна преминава през различни идейно-художествени търсения и очертава няколко нейни преображения. Това проличава ясно още при стихосбирките ѝ от 1930-те години „Звезда на моряка“ и „Сърце човешко“, в които някогашното жизнерадостно лирично опиянение, намерило израз в характерна широка и плавна мелодия на стиха, се заменя от жаждите и терзанията на интелектуалността, която започва да чупи класическите стихотворни размери.

*През 1950-те години Багряна се увлича по характерната за този литературен период декларативна тезисност (стихосбирката „Пет звезди“), но след 1960-те години отново се връща към характерния си стил (стихосбирките „Контрапункти“, „Светлосенки“ и „На брега на времето“).

*Стилът на Елисавета Багряна е съчетание между народнопесенната фолклорна лексика и модерно поетични средства – съчетание между традиция и модерност.

*Публикува под псевдонимите Елизабета Б., Елисавета Бленова, Ничия Долче, Микаела и Багряна.

*Стиховете на Елисавета Багряна са преведени на 30 езика и издадени във Франция, Чвхословакия, Югославия, СССР,Румъния, Италия, Швеция, Полша и др.

Стихосбирки

• Вечната и святата (1927)

• Търкулната годинка (1931)

• Звезда на моряка (1931)

• Сърце човешко (1936)

• Пет звезди (1953)

• От бряг до бряг (1963)

• Контрапункти (1972)

• Светлосенки (1977)

• На брега на времето (1983)

Основни мотиви в лириката ѝ:

а) стремеж към свобода и готовност тя да се отстоява;

б) любовта в поезията на Багряна има различни лица: страдание, възторг, тъга, очакване, екстаз. Любовта в лириката ѝ е синоним на свободата;

в) сливане на човека с природата, което универсализира човешкото изживяване;

г) мотивът за откривателството, за пътешествието;

д) мотивът за родовата принадлежност;

е)мотивът за порива на жената към свободна изява

Домът и пътят в поезията на Багряна:

а) Домът в качеството си на съкровено човешко пространство е поставен на изпитание. Той е символ на недостиг, липса.

б) Пътят е образ алтернатива на затворените пространства – символ не само на любопитството към света, но и на пътуването към себе си.

Темата за родината:

а) усещането за връзка с фолклорната традиция носи цикълът от „Вечната и святата“. „Старонародни образи“ – това са гласовете на традицията;

б) отделните творби в цикъла са изградени върху остроконфликтни ситуации, изправящи героинята на границата между живота и смъртта;

в) за разлика от фолклорните текстове стиховете на Багряна се отличават със своя психологизъм;

г) родината в поезията на Багряна се разбира като родово време, родова памет, родова кръв, които никой не може да заличи или да ти отнеме

Лирическата героиня:

-волна и смела; пътешественица, търсеща чудесата на непознати земи; отсотяваща себе си; бунтуваща се срещу ограниченията на патриархалния бит и традиция; женствена; своето осъществяване намира в любовта; свободолюбива; непокорна; вечната и святата.

Образни двойки в поетиката на Багряна, които за разлика от досегашната българска литература, при нея съществуват в единство:

тяло – дух

старо – ново

родно – чуждо

село – град

природа – техника

примитив – култура

земя – небе

твърд – море

отиване – завръщане

мечта – спомен

извисяване – пропадане

криле – корени

простор – дом

движение – покой

планина – поле

младост – старост

светлина – мрак

ден- нощ

утро – вечер

миг – вечност

близко – далечно

радост – тревога

покорност – непокорство

гълъбица – кукувица

безверие – вяра

грях – святост

Стихът и езикът в произведенията на Багряна:

-витален, сетивен, достигнал естествените интонации на човешкия говор;

-често се използва белият стих;

-фолкоризми, но и нова урбанистична лексика

Творби

*”Кукувица”

*”Вечната”

*”Стихии”

*”Потомка”

Текстовете на Багряна

• пресъздават жадно преминаване през живота;
• спонтанни, естествени в своя помисъл, но и в своя изказ;
• поезия, която трудно може да бъде отнесена към някаква конкретна естетическа тенденция.

   *Лицата на жената в поезията на Багряна – разкрити в модернистичния бунт; различните лица изразяват една и съща духовна нагласа, една и съща женска душа.

Кукувица

Ходиш, гледаш, сякаш обезсвесен,

залудо пилееш дни и нощи,

божий свят ти станал, казваш, тесен.

Не видя ли, не разбра ли още?

Неведнъж те рекох и повторих:

не помагат билки и магии,

кой каквото иска да говори —

няма нивга аз гнездо да свия,

рожби румени да ти отгледам,

в къщи край огнището да шетам.

Мен ме е родила сякаш веда

и ми е прокобила несрета. —

Дай ми мене по света да скитам,

дай ми сборове, хора, задевки —

другите да слушам без насита

и сама да пея на припевки.

Моите очи се ненаглеждат,

моито уши се ненаслушват.

Не допридам свилената прежда,

недогаснал огъня потушвам…

И така живота ще премина

ненаситена, ненаживяна.

А кога умра, сама, в чужбина,

кукувица-бродница ще стана.

Кукувица-анализ

а/ представя жената, която въстава срещу вековни традиции, утвърдени от „мъжкото” общество

б/ модерният бунт

• Размяната на социалните роли на мъжа и жената като ключов механизъм за представяне на модерния бунт:
  • Мъжът е този, който мечтае за дом, за улегнал и спокоен живот;
  • Жената противопоставя своя свободен живот на общоприетия бит: „…няма нивга аз гнездо да свия…”;
  • Съдбата на жената е неин личен избор, а мъжът, който по право в патриархалното общество е този, който избира, е абсолютно безсилен, лишен от възможността за избор: „…залудо пилееш дни и нощи…”;
  • Мъжът се опитва да върне любимата си чрез магии – в противовес на традиционното схващане, според което при нещастна любов това е типично женска мярка;
  • Стесненият за мъжа свят, изразяващ се единствено в битово-семейния ред – явно противопоставен на безкрая, на света, открит пред жената, която категорично отказва да живее в което и да е затворено пространство /дом, съпружеска връзка/.

в/ фолклорни образи и мотиви

• кукувицата – традиционен символ на свободата, символ, който буди едновременно и упреци, и завист
  • образ, който заплашва сигурността на човешкото съществуване, но и го привлича по силата на някакъв изначален копнеж по волност
• ведата /вещателката/
  • според фолклора се свързва с прокоба, с лошо вещание и орис;
  • опасно същество, прекрасна изкусителка, която обаче води към гибел
• бродницата
  • жена с магически способности, надарена с умението да прокобва;
  • правилото „извън нормата”, по което героинята е живяла, продължава да направлява и смъртта и;
  • синтез на свободата и несретите преживе.

!!! Говорейки чрез фолклорни мотиви и образи, Багряна задава и опровергава битови и поведенски модели, без обаче да излиза от границата на националната традиция: жизнената си сила тя черпи от изворите на родното.

Вечната

Сега е тя безкръвна и почти безплътна,

безгласна, неподвижна, бездиханна.

Очите са притворени и хлътнали.

и все едно — дали Мария, или Анна е,

и все едно — да молите и плачене, —

не ще се вдигнат тънките клепачи,

не ще помръднат стиснатите устни —

последния въздъх и стон изпуснали.

И ето че широк и чужд е вече пръстенът

на нейните ръце, навеки скръстени.

Но чувате ли вие писъка невинен

на рожбата й в люлката съседна?

Там нейната безсмъртна кръв е минала

и нейната душа на тоя свят отседнала.

Ще минат дни, години и столетия

и устните на двама млади, слети,

ше шепнат пак „Мария“ или „Анна“

в нощта сред пролетни благоухания.

А внучката ще носи всичко: името,

очите, устните, косите — на незримата.

Вечната-анализ

Любовта е вечна като живота.Затова не е от значение собственото име на героинята от стихотворението Вечната: и все едно дали Мария, или Ана е. Любовта е непрестанното осъществяване на живота. Затова мъртвата- безкръвна, безплътна, безгласна, неподвижна и бездиханна- всъщност не е мъртва. Венчалната халка- символ на безкрая- е предметният израз на безкрайната преданост на жената към този, когото е обичала, и на жертвоготовността й да отдаде всичко в името на своята любов.

И само ръцете са навеки скръстени. Съхранена е вярата във вечното- постоянно умиращо и непрекъснато възстановяващо се- начало на живота. Вечен е кръговратът, който включва в себе си края на един човешки живот и началото на друг. Връзката на майката с нейното дете е неизмерима по святост; тя е неразрушима, така, както е неразрушима връзката на всяка жена със Земята майка:

Но чувате ли вие писъка невинен

на рожбата й в люлката съседна?

Там нейната безсмъртна кръв е минала

и нейната душа на тоя свят отседнала

Основните темпорални пластове са настояще и бъдеще. Времето се характеризира с неопределеност, но определена е неговата посока: от настоящето към бъдещето. Авторката внушава увереност за съхраняване на характерното в потомството: името, очите, устните, косите. Родът се осмисля като символ на устойчивостта, той утвърждава своята сила през превратностите на времето. Друга жена- потомка на незримата- ще осъществи правото си на любов и свобода.

Елисавета Багряна преодолява всички времеви паралели. И макар че запазва патриархалното у лирическата си героиня- майчинството- тя преодолява всички пространствени и времеви ограничения. Авторката има реалистично поетично виждане. Езикът й е естествен, освободен от абстрактност; речта й е жива. Стихът се доближава до интонациите на обикновената разговорна реч, но остава силно изразителен и музикален.

Стихотворението Вечната е разделено на две смислово-синтактични части ( 2 куплета от по 10 стиха). В първата строфа картината е статична. С помощта на отрицателни форми е внушена идеята, че тялото е нещо временно, а душата е вечна. Картината започва със смърт, но звученето е оптимистично. Пролетта във втората строфа е символ на обновленията, на зараждащия се нов живот. Сякаш отделният човешки живот е кота годишно време- сезоните само се редуват и нищо в кръговрата на природата не се губи, не изчезва безвъзвратно. Мотивът за движение и промяна, който е символен за Багряниното творчество, присъства и в конкретното произведение чрез динамиката във втората строфа. Авторката се опитва да внуши на читателя зрителни и звукови представи с помощта на обръщения, епитети и глаголи. На безмълвието от първия куплет е противопоставен мотивът на втория, на безгласието- писък, на бездиханността- дишането сред пролетни благоухания. На мисълта за отчужденост и самотност от първата строфа контрастира мисълта за сливане на двамата млади във втория сткуплет. Елисавета Багряна успява да внуши мотива за трайността и повторимостта на събитията в света около нас.

Стихии

Можеш ли да спреш ти вятъра, дето иде от могилите,

префучава през боазите, вдига облак над диканите,

грабва стрехите на къщите, на каруците чергилата,

сваля портите, оградите и децата по мегданите —

в родния ми град?

Можеш ли да спреш ти Бистрица, дето иде напролет яростна,

разтрошава ледовете си, на мостовете подпорите

и излиза от коритото и завлича, мътна, пакостна —

къщиците и градинките, и добитъка на хората —

в родния ми град?

Можеш ли да спреш ти виното, щом веднъж е закипяло то

в бъчвите огромни, взидани, с влага лъхаща наситени,

на които с букви кирилски пише „черното“ и „бялото“ —

в избите студен, каменни, завещани от дедите ни —

в родния ми град?

Как ще спраш ти мене — волната, скитницата, непокорната —

родната сестра на вятъра, на водата и на виното,

за която е примамица непостижното, просторното,

дето все сънува пътища — недостигнати, неминати, —

мене как ще спреш?

Стихии-анализ

Потомка

Потомка-анализ

*задълбочава и изяснява проблематиката на бунта срещу догмите

 а/ чрез друго женско лице – лицето на потомката – Багряна интерпретира темата за противоречията на приемствеността

б/ в стилистично и образно отношение творбата е издържана в духа на семейното сказание:

• прародителските портрети;
• фамилната книга;
• родът;
• заветите;
• древната кръв;
• прабабата.

в/ емблемите на фамилната памет – представени като несвои за героинята

г/ на традиционната родова история героинята противопоставя личния, почувстван разказ за произхода на своята душевност

• духът на скитничеството, на личния бунт, на битийната свобода става новата родова история в опозиция на статичното фамилно наследство;
• героинята е потомка на прабабата, която е изключение от традиционния ред – излязла от границите на редното, на правилното т.е. лирическата героиня не се вписва в общоприетия образец, а сама избира представата за рода си, идентифицирайки се именно с отклонението от нормата

д/ крайното обобщение на творбата „…аз съм само щерка твоя вярна, / моя кръвна майчице-земя.” – назовава истинската си прародителка – земята

• първичната свързаност със земята, изначално женското е истинският „корен”, в името на който тя отхвърля едно по едно ограниченията на патриархалния морал

Отличия

   *Тя е носителка на златен медал на Международната асоциация на поетите в Рим(1969).

   *Удостоена е със званието „Герой на Народна република България“ през 1983 г.

   *През 1943, 1944 и 1945 г. е предложена от Стефан Младенов за Нобелова награда за литература.