Елисавета Багряна 

Елисавета Любомирова Белчева е родена на 29 април (16 април стар стил) 1893 г. в чиновническо семейство в София. Една година живее със семейството си в Търново, където пише първите си стихове. 

През 1919 г. Елисавета се омъжва за капитан Иван Шапкарев, от когото ражда сина си Любомир Шапкарев. Страстта на Елисавета към поезията не се приема добре от семейството на мъжа ù.

Младата жена взема едно от най-осъжданите решения в живота си – изоставя съпруга и сина си.

Той дълги години не предполага, че именно известната поетеса е негова майка. Дори като дете присъства на нейно четене, без да знае, че слуша жената, която го е родила. Семейството му дълго го лъже, че майка му следва в Париж, за да не знае, че родителите му са разведени. По-късно Любомир разбира, че това е споразумение между Багряна и Шапкарев. Едва на 16 години момчето открива истината за майка си, и то от вестниците.

Образът на жената в литературата 

Образът на силната жена в литературата, която отхвърля обществените принципи като непотребни, остарели и неприсъщи за нея, осъзнаваща своята сила, търсеща и изискваща своята свобода, е не просто нов. Този образ е почти антагонистично противопоставен на познатите ни лирически героини на Иван Вазов, Йордан Йовков, Елин Пелин и др.

Дългият творчески път на Елисавета Багряна преминава през различни идейно-художествени търсения и очертава няколко нейни преображения. Това проличава ясно още при стихосбирките ѝ от 1930-те години „Звезда на моряка“ и „Сърце човешко“, в които някогашното жизнерадостно лирично опиянение, намерило израз в характерна широка и плавна мелодия на стиха, се заменя от жаждите и терзанията на интелектуалността, която започва да чупи класическите стихотворни размери. През 1950-те години Багряна се увлича по характерната за този литературен период декларативна тезисност (стихосбирката „Пет звезди“), но след 1960-те години отново се връща към характерния си стил (стихосбирките „Контрапункти“, „Светлосенки“ и „На брега на времето“).

Стилът на Елисавета Багряна е съчетание между народнопесенната фолклорна лексика и модерно поетични средства – съчетание между традиция и модерност.

“Кукувица” Теми и мотиви: фолклорни представи за неувяхващата женственост; жената като скитница, бездомна и жадна за нови впечатления и преживявания. Образи: фолклорна образност- кукувицата като символ на неуседналост, жената бродница. Във фолклорна рамка и чрез обръщение към невидим събеседник, лирическата героиня разкрива съдбата си на човек на пътя, а не човек на дома. С билки и магии тя не може да излекува страстта си да живее, пътува, да се впечатлява, да вижда и открива нови неща. Духът ѝ е жаден и ненаситен, приключенски.

“Стихии”

теми и мотиви:жената и женствеността като природна стихия. Образи: непокорната жена, представена чрез образите на вятъра, водата и виното. В творбата е предаден женският устрем, волност и свобода. Представяйки образите на вятъра, водата и виното и на принципа на образния паралелизъм и сравнението, авторът очертава образа на жената като стихия. На всеки природен елемент е отделена по една строфа

“Потомка”

Тема и мотиви: родството, произходът, наследството. Образи: тъмнооката прабаба; земята майка. Лирическата героиня заявява още в първата строфа, че няма прародители, че не познава заветите, лицата, душите , живота на своите предци. В следващите строфи утвърждава разбирането си за чувство за произход, а именно в това всеки да се самоопознае, да разбере себе си. За себе си тя знае, че носи кръвта на скитниците

“Вечната”

Теми и мотиви: за безкрайността на живота, за неговата непреходност, мотивът за родовата кръв. Образи: жената прародителка, преляла кръвта си в поколенията; вечната жена. Творбата увековечава образа на жената майка, която се преражда и пресътворява във времето. Творбата започва с трагичното- тя е мъртва и е без значение как се казва. Брачният ѝ пръстен е широк и вече загубил съдържанието си.

Елисавета Багряна – обичаната, отричаната и вечната.

Интересни факти за Багряна:

https://webstage.bg/lyubopitni-fakti-za-elisaveta-bagryana

Аксел Дал 12в клас