Елисавета Багряна(псевдоним на Елисавета Любомирова Белчева, известна сред приятели като Лиза Багряна) е българска поетеса, автор на детски книги и преводач

„Кукувица“, „Стихии“, „Потомка“, „Вечната“;

Основни Теми
-Темата за жената

-Жената като стихия

-Бунтът срещу традицията

-Копнежът за волност

-Свободата

-Домът и пътят

-Темата за родинта

                       АНАЛИЗ НА ВЕЧНАТА

Идеята за безкрайността, за вечния живот е в основата и на стихотворението „Вечната”. Тук животът триумфира над смъртта. Образът на жената майка е увековечен чрез сътворяването, чрез прераждането. Първата част на творбата представя лицето на смъртта. Подходът при описанието на това лице напомня едно друго описание на лицето на жената – това на любимата в стихотворението „Аз искам да те помня все така” на Димчо Дебеля нов. И двата портрета естетизират трагичното. В стихотворение то на Багряна настойчиво се въвеждат прилагателни с представка „без-” и „не-”. Мъртвата жена е „безкръвна”, „безплътна”, „безгласна”, „неподвижна”, „бездиханна”. Анафорите „и все едно” и „не ще” подсказват силата на онова, другото измерение, което обезсмисля и осмисля земното.

АНАЛИЗ НА ПОТОМКА

Творбата на Елисавета Багряна ” Потомка ” е неслучайно едно от най – значимите произведения на поетесата.Чрез стихотворението тя разкрива силата на потомството , силата на родовите дух и кръв и ни призовава да опознаем своята идентичност по – добре , за да осмислим живота си.Творбата е изповед пред рода и неговите ценности.Заглавието на творбата ” Потомка ” поставя един от основните проблеми – потомството и наследяването на родовите белези и устойчиви черти.То ни насочва директно към проблематиката на текста.Чрез него наследницата на тези родови черти / потомката / се връща към важен мотив в битието – опознаване на рода , прадедите , техните черти и нрави . По този начин главната героиня осъзнава произхода си , осмисля живота си.

Литературният жанр, в който текстът попада, е лирика.

Особености на жанра в конкретния текст :

• графичното оформление на текста

• наличието на рими : “портрети”- “завети”; “род”- “живот”; “кръв”- “пръв”

• в текста са изразени преживяванията и чувствата на героинята : “не знам”, “усещам в мене”, “аз /…/ обичам”

3. Заглавие на художествения текст (знаковост на заглавието)

Заглавието на стихотворението е “Потомка”

Потомък означава наследник на някакъв род, който притежава чертите му и се държи като истински негов представител; неговата съдба е определена от съдбата на предшествениците му.

АНАЛИЗ НА КУКАВИЦА

Първата стихосбирка на младата Багряна, „Вечната и святата”, 1927 г., веднага е възприета от критиката като книга-провокация – както по отношение на поетическата традиция, така и по отношение на мотивите и битовите нагласи. Това е лирика, която оттогава до днес емблематично се осмисля като символ на виталността, жаждата за промяна, порива за волност и свобода. Въпреки излъчваната виталност на творбите й обаче в последните години в критиката все повече се пише за екзистенциалните търсения и философските акценти в стиховете на поетесата. Философската сърцевина на нейния свят не е толкова в поставянето и разрешаването на определени проблеми, колкото в начина, по който са подредени и осмислени основните елементи на този свят.

АНАЛИЗ НА СТИХИИ

Стихотворението „Стихии” е един от емблематичните текстове от стихосбирката „Вечната и святата” (1927), чрез която се манифестира новия образ на жената в българската литература. Заглавоето „Стихии” е знаково, защото задава предварителното значение, свързано с първичните и неукротими сили на природата. Тяхната мощ е подчертана и чрез формата за множествено число, чрез която стихииноста се абсолютизира. Непреодолимите стихии вятър, вода и вино, кодират виталната природа на жената, нейните пориви и страсти. В своята поезия Елисавета Багряна представя една нова визия за жената, която е известна от затвореното пространство на патриархалния дом. Нейните прояви вече не се определят от нормативността, а героинята осмисля своята мисия като разрушаване на ограниченията и докосване до свободата в нейните първични, природни измерения. Всяка една от четирите строфи на стихотворението започва с риторичен въпрос, който затвърждаав идеята че нито една от стихиите не може да бъде укротена и спряна. Анафоричното повторение „може ли ” подчертава страховитата мощ на вятъра и пороя на прииждащата вода, също както и мистичната сила на виното , „щом веднъж е закипяло то”. Трикратното разгръщане на мотива за приподните сили довежда до обобшение в четвъртата част на творбата.

                        Образи и мотиви

Поривът към свободата  е  стремежът  и устремът към  неизвестното ,различното,далечното.Въпреки  това е осмислен  чрез дълбоката  и искрена връзка  с родното. Лирическата  героиня търси  връзката с поколенията  , кръвта и свободата на духа. Тя наследява от своите предци и носи отговорността за съхраняването на родовата памет В стиховете на  поетесата се открояват  всички нюанси  на любовното чувство-  възторг, опиянение,  раздвоеност и  греховност, болка  и отчаяние. Любовта  е нейната философия  за света, нейното  сливане с природата  и с вечния ритъм  на вселената . Чрез магията на любовта тя осмисля себе си и света. Усеща времето и като миг и като вечност.

Образът на жената в „Стихии”от Елисавета Багряна

–

Стихотворението “Стихии” е образец за възторжена поезия, изблик на сила, на щастие и волност. Неговата героиня обича предизвикателствата на живота и изпитанията на волята за себеотстояване, не се страхува да бъде първа, да тръгне сама към непознатото и да проправя пътеки сред еснафските предразсъдъци. Тя е влюбена в родното и черпи от непресъхващите български извори на жизнелюбието, радостта и непокорството, от самия живот и от любовта

            Кукувица

Стихотворението Кукувица проблематизара традиционните представи за жената като свързана с дома, заявява един нов морал на свободния избор, на свободата да се следват поривите на сърцето. Отхвърлен е патриархалният модел, очакващ от жената смирено подчинение. Творбата утвърждава свободата на избора, волята да отстояваш себе си срещу традицията, срещу неписаните закони, когато ограничават свободата ти.

Лирическата героиня на Багряна заявява невъзможността да се впише в традиционното женско амплоа, да бъде човек на дома. Тя обосновава своето решение , като се позовава на природата и мита. Стихотворението представя нетрадиционна интерпретация на мотива напускане на дома. Неговият текст е стилизиран в маниера на устната реч и се разгръща под знака на отрицанието.

Образът на Потомка

Родът е гледната точка, през която човекът разпознава себе си , знае за себе си като наследник на своите родители, деди и прадеди. Потомъкът , обърнат към миналото , се стреми чрез неговото опознаване да осмисли собствения си живот и стремежи.В центъра на стихотворенията “Жена “ и “Потомка”стои смислово богатият образ на жената.Художествената задача е да се осмисли съдбата на жената, нейното място в живота, нейната емоционалност, нейните призвания.

Вечната-Тази творба на Багряна е създадена след тежко боледуване на поетесата, когато животът й “ виси на косъм”, когато с цялото си същество младата жена се бори с високата температура. Това е моментът на “улавянето на темата” Смърт-Безсмъртие.

ЕЗИКОВИ СРЕДСТВА Стихът и езикът в произведенията на Багряна: -витален, сетивен, достигнал естествените интонации на човешкия говор; -често се използва белият стих; -фолкоризми, но и нова урбанистична лексика; 1. Езикови средства във „Вечната”: • Реторичен въпрос – Но чувате ли вие писъка невинен / на рожбата и в люлката съседна? • Епитети – Сега е тя безкръвна и почти безплътна, / безгласна, неподвижна, бездиханна. • Анафора – и все едно-дали Мария, или Анна е, и все едно-да молите и плачене. … не ще се вдигнат тънките клепачи, не ще помръднат стиснатите устни • Синекдоха – Там нейната безсмъртна кръв е минала/и нейната душа на тоя свят отседнала. • Градация – А внучката ще носи всичко: името, / очите, устните, косите, на незримата. 2. Езикови средства в „Потомка”: • Метафорични епитети – древне, скитническа, непокорна кръв • Инверсия – прабаба тъмноока . Среднощ дълбока . Тя ме води към греха ни пръв. • Противопоставяне – светло, тъмно. тъмноока – светъл хан. • Анжамбман – и спасил е двама от кинжала / вятърът, следите изравнил. • Анафора – Може би съм грешна и коварна , може би сред път ще се сломя. • Синекдоха – скитническа, непокорна кръв. 3. Езикови средства в „Кукувица”: •Метафора-няма нивга аз гнездо да свия рожби румени да ти отгледам. • Анафора – Моите очи се ненаглеждат, моите уши се ненаслушват. … Дай ми мене по света да скитам, дай ми сборове, хора, задевки. • Апокопа – А кога умра, сама, в чужбина… • Реторичен въпрос-Не видя ли, не разбра ли още? • Символ – кукувица-бродница ще стана. 4. Езикови средства в „Стихии”: • Синтактичен паралелизъм и анафора в първите стихове на всяка строфа – ”Можеш ли да спреш ти вятъра, дето иде от могилите… ”; ”Можеш ли да спреш ти Бистрица ,дето иде напролет яростна…”; ”Можеш ли да спреш ти виното, щом веднъж е закипяло то…”. • Епифора – В родния ми град. • Олицетворение – грабва стрехите на къщите.