Антиутопия или дистопия -общество или общност, описани в условията на несъществуващ дехуманизиран, нежелан свят. Понятието се разглежда като критически поглед върху съответен утопичен план, представен в бъдещето и доведен до кошмарни крайности. Често може да се определя и като антоним на Утопия на Томас Мор. Антиутопичните сюжети представят тоталитарни режими, свръхтехнологични общества, екологични катастрофи и др. Антиутопични сюжети се наблюдават в литературни творби, филми, игри, граничещи между фантастичното и реалното.​

Антиутопични филми

Алита боен ангел

Планетата на маймуните

Аз съм легенда

Според обществения модел, който авторът е избира да разгърне, критикува или утвърди, условно наблюдаваме следните видове антиутопии:​

• Политическа​

• Антикапиталистическа – „Желязната пета“ Джек Лондон​

• Антисоциалистическа – „Химн“ Айн Ранд​

• Антирелигиозна – “Джамията „Парижката Света Богородица“: 2048 година” Елена Чудинова​

• Антитехнологична – „Механичното пиано“ Кърт Вонегът​

• Антиутопии, които предлагат модел на идеално общество, без да са политически натоварени – „Повелителят на мухите“

  ​

Без значение каква тема разработва, сюжетът на антиутопията е винаги идеологически натоварен.​

Политически антиутопични сюжети – разказват история за определен политически утопичен план, превърнал се в нетърпим (най-често) тоталитарен режим. Изпълнени с песимистични нагласи спрямо властимащата политическа класа, която управлява брутално и незаинтересовано. Държавната структура е в различни степени технологично развита, но почти винаги си е осигурила възможността за двадесет и четири часово наблюдение по всякакви начини. Обществата в този вид дистопии почти винаги са безкласови. Всички граждани са равни, оттам – еднакви, дори обезличени (основно в антисоциалистическите). Например в романа „Ние“ на Евгений Замятин имената са заменени с комбинация от цифри и буква, отговаряща на съответния пол. В 1984 г. държавният апарат е усложнен с различни министерства, упражняващи контрол върху съответните области от ежедневието – Министерство на любовта, Министерство на истината. Гражданите са подслушвани, наблюдавани и контролирани през целия им живот.

Натоварени с абсурдни задължения, наложени със закон (1984 – всеки е задължен да пуска телевизора си при влизане вкъщи, тъй като екранът е едно от средствата за наблюдение). Жителите на описвания дефективен свят нямат право на любов и чувства, а семейството е превърнато единствено в задължителна единица и граждански дълг към управляващите. Историята и езика се променят от Държавата, така че да са в нейна служба. Отчуждението се счита за добродетел. Всяка проява на чувства или мнение се приема като неподчинение и следва тежкото наказание на Държавата – най-често заличаване на индивида (номера).

Известни литературни антиутопии

• „Игрите на глада“ от Сюзан Колинс

• „Ние“ от Евгений Замятин

• „Химн“ от Айн Ранд

• „Атлас изправи рамене“ от Айн Ранд

• „12 маймуни“ от Тери Гилиъм

• „451 градуса по Фаренхайт“ от Рей Бредбъри

• „1984“ от Джордж Оруел

• „Еквилибриум“ от Кърт Уимър

• „Планетата на маймуните“ от Пиер Бул

• „Механично пиано“ от Кърт Вонегът

• „Прекрасният нов свят“ от Олдъс Хъксли

• „Белият гущер“ от Павел Вежинов

• „Историята на прислужницата“ от Маргарет Атууд