Червената маска

Не много отдавна, в едни по-различни времена, когато по света върлувал страшен и унищожителен вирус, живеело малко момиченце с никнейм “Червената маска”. Всички я наричали така заради червената маска, която носела вече месеци наред на лицето си, заради въведените от властта пандемични заповеди и мерки.

Един ден Червената маска решила да навести баба си, която живеела в малка къщурка извън града. От 5 дни старицата била болна, но все още не знаела дали ще я карантинират, тъй като резултати от Писиар теста все още нямало.

Поради високите цени на винетките и нередовният междуградски транспорт, Червената маска решила да отиде пеша до къщата на баба си и да й занесе дезинфектанти, биопродукти и хранителни  добавки. Пътят й минавал през гъста и пазена с години от природозащитниците гора. За да не се изгуби, момичето решило да си пусне навигацията. В този момент пред нея изскочил Вълчан, по-известен като синът на местен бизнесмен и председател на новоизгряваща политическа партия.

Допивайки коктейла си, той хвърли празната чаша на земята и, без да се замисля за екологичните последствия от постъпката си, попитал:

–        Накъде си се запътила, Червена масчице и какво носиш в тази кошница?

–        Отивам при баба да й занеса продукти, но ще те помоля да отстъпиш назад и да спазваш дистанция от 2 метра.

Въпреки че Вълчан не изпълнил молбата й, Червената маска  с привидно спокойствие, започнала да обяснява за ползите от спазване на дистанция, от носенето на маски и миенето на ръцете, както и за вредата от  алкохола, месото, млечните продукти, глутена и полуфабрикатите. И през ум не й минало, че някой може да иска да „изяде“ нейната баба, тъй като вярвала, че хората отдавна са си изработили  антитела срещу глада.  Водейки вглъбено своя „научен“ монолог, Червената маска съвсем не забелязала, кога събеседникът й изчезнал.

В това време, Вълчан вече бил пред къщата на бабата. Почукал на вратата и влязъл. Представил се за член на организация, която се бори за правата на социално слабите и  възрастните хора и обяснил, че събира съмишленици за протест за сваляне на властта. Поискал от бабата 1000 лв, за да я включи в списъка на протестиращите, и й обещал, че новите управляващи, ще й върнат десетократно парите, под формата на по-високи пенсии. Доверила се жената, дала на Вълчан всичките си спестявания, с надеждата, че съвсем скоро ще заживее нормален живот, в който без проблеми ще си плаща тока и лекарствата.

Потривайки доволно ръце, че е надхитрил поредната изкукала бабичка, Вълчан бързо се запътил към вратата, с идеята час по-скоро да напусне домът на старицата, за да не надуши измамата. В това време обаче, вратата се отворила с взлом и в стаята нахлули двама мъже, заедно с Червената маска.

–        300 лв. глоба! Днес сте засечен и на открити и на закрити пространства да се движите без маска. Това е грубо нарушение на издадените заповеди на здравния министър, извикал първият мъж, който се оказало, че бил шефът на РЗИ.

През това време другият мъж вече му бил сложил белезниците и го бе повел към изхода.

–        Арестуван сте! Отиваме директно при комисар Ангелов, който ви очаква с нетърпение. Приготвил ви е и уютна килия, която ще си поделите с вашия баща. Отдавна чакахме този ден! А вие, обърнал се полицаят към дамите, бъдете по-бдителни и внимавайте какво си пожелавате от новата власт!

Благодаря,

че прочетохте моята забавна и актуална интерпретация на приказката “Червената шапчица”!

Да си припомним детската песничка към нея!