by Mariq Petrowa Mihaylowa - Illustrated by Червената шапчица от Шарл Перо - Ourboox.com
This free e-book was created with
Ourboox.com

Create your own amazing e-book!
It's simple and free.

Start now

by

Artwork: Червената шапчица от Шарл Перо

  • Joined May 2020
  • Published Books 7
Имало едно време едно малко момиченце, толкова хубаво, че на света нямало по-хубаво от него. Майка му го обичала oт все сърце, а баба му – още повече. Добрата баба му направила малка червена шапчица, която така му отивала, че навсякъде го наричали Червената шапчица.
1

Един ден майката като пекла хляб, направила питка и казала на момиченцето: Иди да видиш как е баба ти, защото научих, че била болна! Занеси й тази питка и това гърненце с масло! Но, помни – не говори с непознати и не се отклонявай от пътя за баба ти.

2

Червената шапчица тръгнала към баба си, която живеела на половин час път през гората. Като си вървяла, срещнала Кумчо Вълчо. На него много му се дощяло да я изяде, но не посмял, понеже наблизо имало дървари.

 

3
Попитал я къде отива. Горкото дете съвсем забравила заръката на майка си, че е опасно да се спира и да говори с вълк, затова му казало: – Отивам да видя баба и да й занеса питка и гърненце с масло, които мама й изпраща, защото е болна. – Много ли далеч живее баба ти? – попитал вълкът. – На половин час път през гората – отвърнала Червената шапчица, – чак зад воденицата, където се вижда ей там долу, в дървената къща накрай селото. – Добре – казал вълкът, – и аз искам да ида да я видя и да я навестя, но ще мина по този път, а ти мини по другия и да видим кой от двама ни ще стигне по-рано!
4
Вълкът побягнал с всички сили по най-късия път, а момиченцето тръгнало по най-дългия, като се улисвало да бере лешници, да тича след пеперудките и да вие китки от горски цветя.
5
Вълкът бързо пристигнал до къщата на бабата и почукал: – Кой е там? – Твоята внучка, Червената шапчица – казал вълкът с преправен глас. – Нося ти питка и гърненце с масло. Мама ти ги изпраща. Бабичката, която лежала в леглото, защото била болна, му извикала: – Дръпни връвчицата, резето само ще се вдигне. Вълкът дръпнал връвчицата и вратата се отворила.
6

Той се хвърлил върху бабичката и я нагълтал цяла, защото от три дни нищо не бил ял. После затворил вратата и легнал в леглото на бабата да чака Червената шапчица.

7
Като пристигнала, Червената шапчица забелязала, че вратата е отворена и направо влезнала и викнала: – Бабо, аз съм твоята внучка, Червената шапчица. Нося ти питка и гърненце с масло. Мама ти ги изпраща.

 

8
Като я видял, че влиза, вълкът се скрил под юргана и й казал: – Сложи питката и гърненцето с масло на раклата и ела да при мене. Червената шапчица по принцип се чувствала много добре у баба си, но този път много се зачудила, тъй като този път баба й нито изглеждала нито звучала като обикновено:
9
– Бабо, защо ти са толкова големи ръцете? – За да те прегръщам по-добре, внучето ми. – Бабо, защо ти са толкова големи ушите? – За да те чувам по-добре, детето ми. – Бабо, защо ти са толкова големи очите? – За да те виждам по-добре, детето ми.
10
– А, бабо, защо ти са толкова големи зъбите? – За да те изям! При тези думи лошият вълк се хвърлил върху Червената шапчица и я нагълтал и нея.
11
Като се наял добре, отново легнал в леглото, заспал и започнал силно да хърка. Тогава край къщата минал един ловец. – О – казал си той, – колко силно хърка бабичката! Чакай да видя дали не е болна! Влязъл в стаята, доближил се до леглото и като видял, че вълкът хъркал така силно, разбрал каква е работата. – А, пипнах ли те, негоднико – казал ловецът, – откога те търся!
12
Тъкмо насочил пушката си да го гръмне и се сетил, че вълкът може да е глътнал бабата и тя да е още жива в корема му.
13
Взел едни големи ножици и вместо да стреля, започнал да разпаря големия корем на вълка, който продължавал да хърка. Червената шапчица и бабата се подали. Освободеното момиченце скочило на земята и извикало: – О, колко страшно, колко тъмно беше в корема на вълка!
14
Червената шапчица донесла големи камъни и добавила с тези корема на вълна. Когато сме сменели, открихме сериозно камъни в корема си и се стараем да избяга, но натежали прекалено. Вълкът се строполил върху него и умрял.
15
Тримата изяли питката, знаейки, че вълкът не е заплаха вече и те са в безопасност. Оттогава, Червената шапчица никога повече не се отклонила от пътя си и не заговаряла непознат в гората.

16
This free e-book was created with
Ourboox.com

Create your own amazing e-book!
It's simple and free.

Start now