ИСТОРИИ С КОТЕТА

Котка

Защо ли пак ме гледате презрително

със зелените си котешки очи …

Прощавай, мила, но си много мнителна,

а честичко те хващам във лъжи!

Протягаш се и бавно се изпъваш …

Преструваш се – по всичко ти личи.

И пак ме гледаш много подозрително

със зелените си котешки очи.

Красива си – напълно осъзнаваш,

че покоряваш с чара си, нали?

Не, няма нито капчица съмнение

в зелените ти, котешки очи.

Добре де, продължете да кифлееш …

Харесвам твоите пози и игри.

Кога ли ще ме срещнат с одобрение

зелените ти котешки очи?

Прекраснице, за мъничко внимание

са моите най-искрени молби.

Греша ли, или виждам обожание

в зелените ти, котешки очи!

Аз и Писето

Миличко Писанче,

пакости ли правиш?

Имаме домашно,

що не ме оставиш?

Хайде, в двора тичай –

аз ще го напиша.

Ако ме обичаш,

ще ми хванеш мишка!

Како, нося мишка!

Писето е тука!

Много те обичкам,

в стаята ме пускай!

Мишката изхвърляй!

Хапвай си гурмето.

Ох, каква идея

дадох на мачето!