Математически лагер by Niya Konakova - Ourboox.com
This free e-book was created with
Ourboox.com

Create your own amazing e-book!
It's simple and free.

Start now

Математически лагер

  • Joined Apr 2021
  • Published Books 3

– Мили деца, утре е дългоочаквания ден – потегляме на незабравимо пътешествие! Нямам търпение да ви

запозная с любимата си приятелка от студентските години – госпожа Атанасова и нейният клас – 5А от Математическата гимназия в град Бургас – каза развълнувано госпожа Христова и продължи – Както знаете, отиваме на лагер край Синеморец. Срещата  ни е пред хижата в 14 ч.  И тук изниква следния въпрос:  В колко часа трябва да тръгне всяка от групите – ние от Варна, а те от Бургас, за да сме пред хижата в уречения час?

В стаята настъпи тишина. След малко Лили се осмели да я наруши и каза:

– За да отговорим на този въпрос ни е нужна още информация, Например какво е разстоянието от Варна до Синеморец и от Бургас до Синеморец.

– Точно така – усмихна се госпожата

 

2

– Но това не е достатъчно – започнаха да се обаждат и другите ученици – Трябва ни и скоростта с която ще се движим.

– Браво, деца! Разстоянието от Варна до Синеморец е – 201 км, а от Бургас до Синеморец – 81 км. Средната скорост, с която ще се движат автобусите е 80 км/ч. Нужно ли ви е още нещо, за да ми кажете часовете на тръгване? –  Щом знаем формулата S = V.Т, можем да пресметнем:

 

От Варна                               От Бургас

201 = 80.t                                    81 = 80.t

t = 201:80                                    t = 81:80

t = 2.5 h                                       t = 1 h

– Това означава, че ние ще пътуваме два часа и половина, а те около час.

– Правилно! Но нас ни интересува друго – в колко часа трябва да тръгнем?

– Ние в 11:30 ч, а те в 13:00 ч!

– Точно така! Утре, в 11:00 ч ви очаквам в двора на училището! Бъдете точни!

3

На следващия ден двата автобуса пристигнаха навреме. За да отпразнуват запознанството, госпожите организираха пикник за децата. Поръчаха пици и сок и се отправиха към близката поляна.

Когато дойде доставчикът, установиха, че има проблем – вместо поръчаните 30 бр. пици от по 6 парчета, имаше 20 бр. пици и 12 л сок.

Госпожите се спогледаха с усмивка и се обърнаха към децата:

– Мили деца, имаме нужда от вашата помощ! Как да разделим 20 пици от по 6 парчета и 12 л сок на 30 души.

Учениците не се затрудниха и тук:

20 пици . 6 парчета = 120 парчета пица

120 парчета : 30 души = 4 парчета на човек

12 л сок : 30 души = 0.4 л сок,

1 л = 1000 мл, което значи, че 0,4 л е 400 мл сок на човек

4

След вкусното хапване, децата се втурнаха да играят. Въпреки, че прогнозата обещаваше да е слънчево, изведнъж излезе страшна буря. Всички се разбягаха в различни посоки в търсене къде да се скрият от проливния дъжд.

Мишо, Иво, Емо, Стела и Ева намериха подслон под една скала. Видяха, че в нея има голяма дупка. Любопитството им ги отведе в голяма пещера – тъмна и студена. Изведнъж чуха шум и забелязаха, че нещо космато приближава към тях.

– Мечка! – изпищя Ева и закри лицето си с длани.

– Не, това е гигантски плъх… – предположи Мишо и всички плахо пристъпиха назад.

– Моооляяяя?! Мечка? Плъх? – проговори нещото.

Децата пристъпиха още назад.

– Аз съм принцеса Попи, а вие сте в моята пещера! Какво търсите тук нахалници неканени?

– Ние…такова…Скрихме се от бурята и… – събра смелост Емо – Тъкмо си тръгвахме… – продължи той.

– Тръгвате си, ама друг път! – усмихна се принцесата

5

– Ние…такова…Скрихме се от бурята и… – събра смелост Емо – Тъкмо си тръгвахме… – продължи той.

– Тръгвате си, ама друг път! – усмихна се принцесата

Децата тръгнаха към изхода, но него го нямаше.

– Както казах, тръгвате си, ама друг път – закикоти се Попи

– Какво ще правим сега? Страх ме е! – проплака Стела

– Хм, има един вариант – ще ви задам гатанка – ако я познаете, ще ви упътя към изхода, ако ли не

оставате с мен завинаги! Последвайте ме.

Спряха до стена, на която беше записана следната задача:

¤ . ¤ .¤ . ¤ . ¤. = 125

¤ .  @ = 75

@ . ‚ + ¤ = 49

¤ .  ‚ – @ + ¤  = ?

 

Това можете ли да го решите!

-Решавала съм подобни – зарадва се Стела – ще се справим!

Ако ¤ = x , следователно 5. х = 125                      ¤= 25

х = 125 : 5

х  = 25

Ако @= y, следователно  25 . y = 75                     @= 3

y = 75 : 25

y  = 3

Ако ‚ = b, следователно 3 . b + 25 = 49              ‚ = 8

3 . b = 49 – 25

b = 24 : 3

b = 8

¤ . ‚ – @+ ¤  = ?

25 . 8 – 3 + 25 = 200 – 28 = 172

– Отговорът е 172! Хайде, води ни към изхода! – заподскачаха радостно децата

6

– Както казах, трябва да решите една загадка…

– Ама нали я решихме?!

– О, това ли?! Не, това не беше загадката. Стои ми нерешено на стената от години и…

– Измами ли ни?

– Слушайте сега загадката: Намислих си четирицифрено число! Лесно е за запомняне, защото е

симетрично! Сборът от цифрите му е равен на числото, съставено от първите му две цифри. Какво число си намислих?

– О, обърках се – каза смутено Емо

– Нека помислим, съсредоточете се! – опита се да овладее ситуацията Иво – Ако означим числото с

букви, ще изглежда така: xyyx

2x + 2y = 10x + y, решаваме уравнението и получаваме

y = 8.x

За да е вярно това уравнение, единствения възможен вариант е x = 1, тогава y = 8.1 = 8

Щом заместим, получаваме 1881

– Хм, справихте се с гатанката ми. Запомнете това число. Повървете направо по тесния коридор, не след

дълго ще се озовете в широка зала с две врати. Изберете дясната и въведете числото – то е код за отключване.

Децата се сбогуваха с принцесата на пещерата и тръгнаха по коридора. Успешно отключиха вратата и… Озоваха се в селце.

7

 

Имаше нещо необичайно тук. Носеха се странни аромати на билки, примесени с непознати миризми…

Видяха една старица и се запътиха към нея.

–          Добър ден, бабо! Какво е това място?!

–          Ах, какви сте ми сладишки, ммм…исках да ви кажа милички! – каза бабата  – Изглеждате ми много

апетитни, ммм… исках да кажа любопитни!

–          Побиват ме тръпки! – прошепна Ева

–          Как можем да се измъкнем оттук? – попита Стела.

–          Да се измъкнете? Защо бързате, постойте – погостувайте на мен и моите сестри. Добре дошли в селото

на вещиците! Днес е нашият събор – дошли са вещици от близо и далече. Ще има традиционна вкусна супа по тайна рецепта… Последвайте ме!

Децата се спогледаха и тръгнаха неуверено след бабата. Стигнаха до къщичката ѝ, където вреше котел с воняща смес, т. нар. традиционна супа.

8

–  Настанете се удобно, докато приготвям тази чудодейна смес! – каза бабата, запретна ръкави и си затананика:

„С усмивка под мустака,

вдън гората, скрита в мрака

точно, както ѝ приляга

огън стъква баба Яга.

 

Плам пламти, котел бълбукай,

адска смес, мехури пукай!…”

За миг песента спря, бабата започна да търси нещо съсредоточено – извади един стар тефтер от шкафа, отвори го и след малко продължи:

 

„ Крак от въшка късокрака,

            миши косъм, клюн от сврака,

            смес от различни очета,

            шепа змийски опашлета!

 

Плам пламти, котел бълбукай,

адска смес, мехури пукай!…”

9

Струва ми се, че обърках нещо!? С тези съставки и разни добавки…

–  Можем да ти помогнем, но обещай да ни покажеш пътя към изхода.

–  Хм, добре! Сега чуйте моята загадка – сладка, ммм….исках да кажа кратка:

Сместа в котела ми е 40 кг – 10 % от нея са жабешки бутчета, 35% – животински очи, а останалите съставки – опашки от мишки и змии са по равно. Колко кг са змийските опашки и какъв процент от сместа са те?

 

40 . 1/100 . 10 = 40/10 = 4 кг жабешки бутчета

40 .1/100 . 35 = 2 .7 = 14 кг животински очи                   14 + 4 = 18 кг

 

40 – 18 = 22 кг змийски и миши опашки

22 : 2 = 11 кг змийски опашки

 

х% . 40 = 11

х% = 11 : 40

х = 27,5 %

 

– Това е лесно – каза Ева и започнаха да решават задачата. Справиха се бързо!

 

Бабата беше доволна и ги упъти:

 

– Тръгнете по тази пътека и не се отклонявайте. Тя ще ви отведе до една слънчева поляна с голямо дърво.

10

Децата послушаха съвета и се озоваха на слънчевата поляна, но това не беше поляната на пикника.

– Пак сме не където трябва! – отчаяно каза Мишо.

– Вижте! Джудже!

– О, още едно!

– Здравейте, деца! Какво ви води във Вълшебната гора? – попитаха джуджетата

– Лъжливата баба ни подведе и се озовахме тук! – ядоса се вече Мишо

– Искаме да се приберем в лагера, сигурно госпожите се тревожат за нас! – каза Ева

– Помогнете ни!

– Добре, на драго сърце, но …

– Нека познаем – трябва да решим някоя загадка!? – тросна се Мишо

– Точно така! Личи си, че си умно дете!

– Хайде, казвайте каква е, ще се справим за нула време! Много сме добри! Все пак сме математици! – заяви с нескрито самочувствие Емо.

11

Добре, нетърпеливко. Слушайте внимателно! Всеки от вас разполага с:

 

* Два еднакви големи правоъгълни триъгълника с катети  a = 12 см, b = 12 см и хипотенуза c = 17 см

* Два еднакви малки правоъгълни триъгълника с катети  a = 6 см, b = 6 см и хипотенуза c = 8,5 см

* Един среден правоъгълен триъгълник с катети a = 8,5 см, b = 8,5 см и хипотенуза c = 12 см

* Един квадрат със страна a = 6 см

* Един успоредник със страни a = 8,5 см,  b = 5,8 см и ha = 4,3 см

 

Всеки от вас трябва да направи фигура от тези елементи, да намери обиколката и лицето ѝ. Имате още едно условие – трябва да се справите за време!

От доволната усмивка на Емо нямаше и следа. За момент децата се чувстваха объркани и не знаеха откъде да започнат. Но знаеха, че колкото повече бездействат, толкова по-малко време ще имат за решаване на загадката. Изведнъж Мишо се сети, че тези фигури представляват елементи от играта  „Танграм”, на която често играеше с брат си.

–  Хей, това е много интересна игра – и той набързо запозна останалите с правилата ѝ.

Децата се заеха да сглобяват фигурите си. Мишо направи лисица, Ева – сърце, Стела – пеперуда, Емо – триъгълник, а Иво – риба.

 

 

12

– Това е може би най-забавната загадка! Хареса ми! – усмихна се Емо.

– Да, на мен също много ми хареса – каза Иво

– Момчета, не забравяйте, че дойде ред на сметките – припряно напомни Ева – Нямаме време за губене!

 

Всички се заеха да смятат.

 

Мишо: P = ( 3 . 12 см ) +  ( 6 . 8,5 см ) + ( 4 . 6 см ) + ( 2 . 5,8 см ) + 5 см + 4,5 см

P = 36 см + 51 см + 24 см + 11,6 см + 5 см + 4,5 см

P = 132,1 см

 

Ева: P = (3 . 12 см ) + ( 6 . 6 см )

P = 36 см + 36 см

Р = 72 см

 

Стела: Р = (2 . 17 см) + (2 . 12 см)  + (4 . 8,5 см)  + (2 . 6 см)

Р = 34 см + 24 см + 34 см + 12 см

Р =  104 см

 

Емо: Р = (2 . 17 см) + (2 . 12 см) + (4 . 6 см)

Р = 34 см + 24 см + 24 см

Р = 82 см

 

Иво: Р = (5 . 12 см) + (2 . 8,5 см) + (2 . 6 см)

Р = 60 см + 17 см + 12 см

Р = 89 см

 

13

– Готови ли сте? Аз намерих обиколката на фигурата си – каза Емо – остава да намеря лицето

– И аз съм готова – каза Стела – започвам с намирането на лицето.

– И това ще стане лесно – просто трябва да събера лицата на фигурите, от които съм направил моята и…

О! Почакайте! Нашите фигури са направени от едни и същи елементи. Това означава, че лицата на фигурите ни са равни! – ентусиазира се Емо

– Точно така! Ето как ще спечелим време! – подкрепи го Мишо

Разпределиха помежду си кой на коя фигура да намери лицето.

– О, не! Едната фигура е успоредник, а ние не сме учили как се намира лице на успоредник – каза тъжно Стела

– Е, имате късмет – намигна Емо – знаете, че съм си любопитко и обичам да преглеждам уроците напред. След ваканцията предстои да вземем този урок. Лицето на успоредник се намира по следната формула: S = a. ha

– Ааа, сега ми стана ясно защо е дадена височината към едната страна – каза Мишо. – Тогава ти, Емо, ще намериш лицето на успоредника, аз на средния триъгълник, Иво на квадрата, Стела – на големия триъгълник, а Ева на малкия.

– Готови ли сте?

14

Записаха резултатите и ги сумираха, като съобразиха, че големите и малките триъгълници са по два.

 

S1 = a . b : 2    S2= a . b : 2   S3 = a . b : 2     S = a . a      S1= 12 . 12 : 2  S2 = 6 . 6 : 2 S3= 8,5 . 8,5 : 2 S= 6 . 6

S1= 144 : 2       S2 = 36 : 2    S= 36,1 см2     S= 36 см2  S1= 72 см2 . 2   S2= 18 см. 2

S1= 144 см2      S2 = 36 см2             

 

                    

Sусп. = a . ha

S усп. = 8,5 . 4,3

S усп. = 36,6 см2

 

Sфиг = S1 тр+ S2 тр+ S3 тр+ Sкв + Sусп

Sфиг = 144 + 36 + 36,1 + 36 + 36,6

Sфиг = 288,7 см2

15

– Справихте се! – усмихна се джуджето – Тръгнете по горската пътека, малко по-натам ще видите стъпала, които ще ви заведат до изхода на нашия свят. Бъдете щастливи, мили деца!

– Довиждане!

 

Не след дълго децата се озоваха пред стъпалата. Изкачиха се и пред тях се откри поляната на пикника. Всички много им се зарадваха, когато ги видяха, а те – един през друг, разказваха за невероятното си приключение.

Макар, че май никой не им повярва, Мишо, Иво, Емо, Стела и Ева никога няма да забравят вълшебния лагер.

16
This free e-book was created with
Ourboox.com

Create your own amazing e-book!
It's simple and free.

Start now

Ad Remove Ads [X]
Skip to content