МЕЧКАТА И ЛОШАТА ДУМА

В една гора имало пещера и в нея малки мечета.

Край пещерата дърво сече дърво и видя, че едно меченце излязло от един храст и се закачило в шипки.

Мъчило се горкото мече да се откачи от острите бодили на шипката, ала не могло.

Дърварят го видя, домиляло му, оставил брадвата и отишъл, и помогнал на мечето и го откачил от шипката.

След като прегърнал и отнесал до пещерата, остави го само да се оправя и се върне, и грабнал брадвата и започне работа.

Близо няма къде е била, майката на меченцето, тя е видяла каквото е направило човек и е отишло да ме е отпаднала:

– Човече, ти ми стори голямо добро – рекламирам. – Искаш ли да станем приятели?

Човекът се свързва и двамата се най-добре.

Отначало човекът се боял от мечката, но полека лека свикнал с нея и станали големи приятели.

Всякога, когато идвал в гората за дърва, мечката излязла и му помогнала, докато натовари колата, а после дълго го изпращала и  се договаряли за нови срещи там, близо до пещерата, където той спасил меченцето й.

И човекът, колкото пъти идвал в гората за дърва, все отсядал близо до пещерата, мечката му помагала и се разговаряли като добри приятели.

Те станали толкова близки и обичайни приятели, че веднъж когато се разделяли, целунали се по устата, а човекът казал на мечката:

– Ех, добри приятелю, много си добър приятел, всичко ти е хубаво, ама ти не струва: мирише ти душата на лошо!

Човекът дори и не мислил, какво е казал, та не се и досетил, че тази дума може да се обиди мечката.

А мечката клюмнала.

Тежка, като камък, паднала човешка мисъл в сърцето си и аз съм достатъчно, но нищо не ми каза, само си протегнала врата и е примолила:

– Човеци, аз съм ударил с брадвата по главата си, може да имаш много, ако не, ще те изям!

Човекът се задържи и мъчил всякак, да измоли мечката да не я ударя.

Ала тя не е открита от речената дума: удари ме много и това! Не ме ли удариш, ще те изям!

Аз най-сетне, аз като не отстъпвам, той замахнал с брадва и аз ударил много, и й направи голяма рана.

Разделили се посърнали, но пак се уговорили да се търсят на другото място край пещерата.

Много пъти ходил след това дърво в гората, обикалял около пещерата, ала е не се срещнали с метата.

Това е мисълта, че е умряла от тежката рана, и не може да се начуди, трябва да си й хрумнало да искам да посетя, когато бях много добри приятели.

Минали много години и човекът забравил за мечката.

Но веднъж случайно връхлетял на нея в гората.

Познали се, здрависали се, разговорили се като стари познайници.

Когато човек  натоварил колата с дърва и е приготвил да подкара воловете, мечката му рекла:

– Я огледай добре главата ми, приятелю, дали ще видиш раната, гдето някога ме удари с брадвата.

Човекът разгърнал вълната на врата й – раната била зараснала и дори белек нямало, та рекъл на мечката:

– А бре, приятелю, то дори не се познава да е имало рана. А аз, спомням си много хубаво, като че вчера бе, ударих те доста силно тогава и дори мислех, че си умряла от дълбоката рана.

Мечката рекла:

– Видиш ли, добри ми приятелю, че раната зарасна, и аз забрани за нея, но оная дума, дето ми каза тогава, няма да забраня, докато съм жива.

От мен да знаеш: дълбока рана заздравява, а лоша дума не се забравя.

ПОУКА

„Мечката и лошата дума“ – една от най-мъдрите приказки за деца.

Тя учи, че дълбоката рана заздравява, но лошата дума не се забравя.

Тази българска народна приказка ни припомня, че е  важно да бъдем внимателни, към чувствата на околните и да проявяваме уважение .

оформление; Даниела Великова

ЦСОП – гр. Добрич