Реката, която е била поточе

Анелия Янкова-Сенгалевич

Реката, реката вълните си мята.

Наляво надясно в  коритото тясно.

Така и се иска да се разплиска,

но двата и бряга здраво я стягат.

Приижда поточе. Отдалече клокочи.

Достига реката и цоп!- във водата.

А друго поточе плахо ромони.

Него реката ще го догони.

Ласкаво ще му дръпне ръката

да се цамбурка в нея нататък.

Защото реката била е поточе, което обича надалече да тича

зад скала и дърво да се вре и наднича,

но не забравя път да прокарва

през планината, през долината

и все по- надолу към равнината.

Градове и села щедро тя напоява.

Тук, всеки градини полива, там в чешмата минава.

И както си тича, всеки увлича:

ручей, поточе, рекичка, река

нейни притоци стават и я пълнят с вода.

Става бавна реката, но не губи посока.

В нея още живее мечта на потока.

Да раздава прохлада, жажда да утоли.

Да тече, да не спира, без да се умори.

И така е, додето

накрая реката

се гмурне в морето.

Илюстрациите нарисуваха ученици от 3Б клас

с класен ръководител- Станка Тракийска

на ОУ ” Пейо Крачолов Яворов”

гр. Бургас