Elin Pelin

by Atidje Alimanova

This free e-book was created with
Ourboox.com

Create your own amazing e-book!
It's simple and free.

Start now

Elin Pelin

  • Joined Jun 2020
  • Published Books 2

Боян Елин Пелин: Баща ми направи много за спасяване на евреите

1

 Кой е Елин Пелин?

 

     Димитър Иванов Стоянов , по-известен под псевдонима  Елин Пелин , е български писател. Централното място в творчеството е описано на българското село, това е и причината да напише „певец на българското село“.

На него е наречен град Елин Пелин, близо до родното му село Байлово. Името на Елин Пелин носи морският нос Елин Пелин  в Антарктика .

Роден е на 18 юли (срещу други източници – на 8 юли) 1877 г. като е единствено от единадесетте деца в семейството на Йото Варджията  и Стоянка Иванова . Други деца техни са: Стоян (роден 1859), Пена (родена 1862), Велко (роден 1865), Христо (роден 1869), Захари (роден 1873) и Мария (родена 1885). Между другото има име и други, които могат да се появят – Йордан, Александър, Параскева и единствено, на който човек не е помни. Това е изразено в понеделник, което е било образовано в новините. Баща мумирателно носел книги от всички в града, които продават вар. В домашната му библиотека беше „Рибний Буквар “, „Под игото“ и съчиненията на Христо Ботев и Любен Каравелов ,Завършете началното си образование в родното си село, след което заминава да учи в София (1890 – 1891, първа гимназиален клас), Златица, Панагюрище и Сливен (1892 – 1894, при това завършва дневници 5 и 6 клас). Не завършва гимназия; страшно се увлича в четене, основно опознава българската и руската литература.

Учител е в Байлово (1895 – 1896). През 1896 г. можете да включите в Рисувалното училище. Рисуване, наред с четенето, беше една от отпадналите му страсти. Не е приет и се връща в Байлово, като през следващите две години пише си сериозни произведения. От 18 септември се установява в София, който е привлечен от тежки финансови проблеми.

На 17 април 1949 г. с голяма тържественост е изпратена 70-годишна на писателя. Умира внезапно в края на същата година, на 3 декември 1949 г.

2

 Други за Елин Пелин

 

    Д. Б. Митов пише: „Елин Пелин не обича да говори за литература, а още по-малко за себе си. Тънка ирония се изписва на вашето лице, когато се интересувате от литература, суетня, характер за българския писател. Макар че е вече един от по-възрастните писатели, които не отговарят на менторски тон за по-младите, и предпочитат да се каже, че се среща отклонен от безобиден смях, който се смущава и създава размисъл.

За Елин Пелин е характерна усмивка, която може да се предостави с всякакви предложения, ако има нещо повече от коментарите. Забавяне в хитростта, породила се от пъргавия ум. Тази нагласа във вътрешността на понятието представя за незадължителни атракции и повърхност в един писател. Но това е значимо и художественост. Елин Пелин е художник, който рисува с грави в едри щрихи. Това маркира лично, за да извлече есенция им. Не се занимавайте с идеята за психологизма в човека (не се вмъквайте в душата на героите си, за да ги излагате на показ пред читателите си). Изобщо на Елин Пелин му се чуди как да се получи и да се намери най-висок предложение в личните дела.Честолюбието е противоположно, което възприема хитрината и иронията на това, че е приятно и да се възпроизвежда художествено в творчеството си.

Въпросът е, че всяко време трябва да има единственото Елин Пелин.Той е сред българските творци, чиито път трябва да спечели литературна слава, не е застлан с рози. Особено в ранния си творчески период е потърпевш от лоши критически оценки, и то по отношение на емблематичните му разкази, които всеки от нас изучава в училище.

3

   Творчество

 

  Елин Пелин започва да пише още докато е ученик на село. През 1895 г. обнародва първите си творби: в сп. „Войнишка сбирка“ разказа „Мило е отечеството”, в ученическото списание „Извор“ разказа „На майчин гроб“, стихотворенията „Зима“ и „Привет“. Под стихотворението „Тихи тъги“ (ноември 1897г.), отпечатано в сп. „Български преглед“, за пръв път се подписва с псевдонима Елин Пелин. В младежките си години се увлича повече от поезията. В зрялото си творчество се насочва към разказа и повестта, като продължава да пише детски и хумористични стихотворения.

Елин Пелин е един от най-големите художници на българското село, майстор на късия разказ в българската литература, създател на галерия ярки, незабравими образи, много от които са вдъхновени от неговите съселяни от Байлово, близки и познати. Опознал в детайли селския бит и душевност, зад идиличното и битовото открива определени социални тенденции и написва първите си зрели разкази: Напаст БожияВетрената мелницаНа оня святГостАндрешко„Пролетна измама“.

Автор е на редица разкази, наситени с жизнерадостен и весел смях, в които се оглежда дяволитият български селянин, готов да се шегува и в най-тежките моменти от своя нерадостен живот; белег на несломената жизненост на българския национален характер.

През 20-те и 30-те години на XX век Елин Пелин пише предимно за деца – лирични стихотворения, поеми и басни, хумористични разкази и сценки, преразказва и сам пише приказки, съставя христоматии и читанки. Произведенията му за деца са изпълнени с ведър хумор и жизнелюбие. Автор е на един от най-хубавите български юношески романи в две части – Ян Бибиян (1933) и Ян Бибиян на Луната (1934), (името „Бибиян“ идва от начина, по който синът му, Боян, произнася името си като малък), на книгите „Златни люлки“ (1909), Кумчо-Вълчо и Кума-Лиса (1918), Гори Тилилейски (1919), „Сладкодумна баба“ (1919), Правдата и кривдата (1920), Песнички (1927), Поточета бистри (1931), Приказки и басни (1949) и др.

4

,, ГЕРАЦИТЕ “

 

Кино - Гераците

 

 

5

  Творческа история

  От едно изказване на Елин Пелин става ясно, че повестта “Гераците” е сред най-вдъхновено създадените му произведения, за което споделя, че е “един творчески момент – истински в моя живот”. За написването има конкретен повод – срещата на писателя с един селянин, който водел “едно малко дете … облечено, свито в едно окъсано палтенце” да му търси някаква работа в
София. Именно тази “преживяна” случка влиза в “Гераците” като финал на творбата.
Предварително познатия край е естествен епилог на историята за разпадането на селския род,
която при жизненото познание, творческото въображение и разказваческото умение на Елин Пелин, не е било трудно да бъде пресъздадена.

6

  Заглавието

  Посочва името на семейството, което носи символиката на хищническия характер на птицата (герак означава ястреб).

7

  Композиция

  Елин Пелин използва в повестта стегната рамкова композиционна постройка. Описанието на дома и на имота на Гераците преди и след сътресенията и колизиите в патриархалното семейство служи за начало и край на творбата.

  Сюжет

    Йордан Герака е най-заможният човек в селото, обичан и почитан както от семейството, така и от съселяните си. Той живее четиредесет години в мир и разбирателство със своята съпруга баба Марга в тяхната голяма бяла къща, „на лично място сред селото“. В нея те изграждат своя малък свят — „широкия двор, в който можеше да се смести една махала“; „кичест бор“, „донесен като малко борче от светите рилски гори“, който е „тяхното семейно знаме, с което се гордееха“. Тримата им синове — Божан, Петър и Павел — са се задомили и живеят според стария патриархален ред с родителите си. Дядо Йордан Герака и баба Марга управляват семейството с неоспорим авторитет и ръководят освен къщната работа, така също кръчмата на стария Герак и полската работа, към която той се отнася с благоговение.
Ала ненадейно една пролет баба Марга умира, а „с нея от дома на Гераците изчезна добрият и строгият дух, който държеше всичко в ред“. С това събитие в дома настъпва криза за реда и хармонията: „В къщи изпълзяха като змии, незнайно откъде, сръдни, недоразумения, крамоли и отровиха мекия домашен покой, сладко сгряван толкова дълги години от любогрейната топлина на общото огнище.“ Дядо Йордан Герака, най-младата снаха Елка, синът ѝ Захаринчо, болнавата дъщеря на Божан Йовка и старият дядо Матей Маргалака („самотна душа в света, прибрана по милост от дядо Йордан“) стават жертва на трансформацията на разбирателството и любовта в отчуждение и омраза.
На фона на жестоки разправии се развива картината на трудовия ден, изпълнен с веселие, носещ удовлетворение на всички. Точно в този момент изгрява голямата надежда на стария Герак — най-малкият му син Павел се връща в селото. Заминал да служи като войник, службата му харесала и останал свръхсрочно. Дядо Йордан Герака изплаква през сълзи мъката пред сина си, търсейки подкрепа и помощ от него в този труден час. Но изповедта му не трогва Павел. Той е дошъл да иска пари да си отвори в града „нещо като бакалница“. Безразличието на Павел подклаждат още повече огорчението, самотата и обидата в сърцето на стария Герак.
Искрата на злощастието лумва в пламък, когато имането на дядо Йордан е откраднато от един от синовете му, което става повод за сбиването им. Загубил всякаква надежда, че доброто, „господар на човешкото сърце “, ще вземе връх, той изпълнява желанието на децата си и разделя поравно имота и двора, оттегляйки се заедно с Елка, Захаринчо и Маргалака в кръчмата, където вече живеят.
Всеки от синовете тръгва по своя житейски път. Божан става най-богатия човек в селото, трупа нови имоти и се превръща в скъперник. Петър на свой ред продава имоти, отсича свещения бор на Гераците, под който са „отраснали няколко поколения“ и се пропива. Павел се връща при своя държанка в града и се запилява. Положението в кръчмата далеч не е по-добро. Старият Герак се състарява бързо. Поболян от загубеното богатство и семейната разруха, той вече не излиза никъде. Елка, съсипана от пиянското насилие и крайна отчужденост на Павел, страда от срамната болест, с която той я заразява. Тя прави опит за самоубийство, но Маргалака я спира. В един късен есенен ден тя умира. Петър взема Захаринчо със себе си и го отвежда в града да му търси работа. Участта на Елка е последвана от дядо Йордан. С тази смърт се отбелязва и печалният край на патриархалният ред във вече разпокъсаният и съсипан дом.

8

  Образи

  • дядо Йордан Герака  – патриарх на фамилията на Гераците. След смъртта на съпругата си, баба Марга, губи уважението на младите в дома си. Разбирайте, че някой от синовете му се върна. Разделяйте имотите между тях и живеете отделено от синовете си и жените им. Смъртта му белязв край на поверителни атракции.
  • баба Марга  – съпруга на чорбаржи Йордан, сърце на семейството, строго но справедливо към всички. Нейната смърт провокира разпада на патриархания ред в дома на Гераците.
  • Божан  – най-голям син син, алчен, за пари и за земя. Научава, че баща има скрити пари, върти се около кръчмата, където стария Герак е пренесъл. Настоява имота да бъде поделен още нещо баща му е жив. Бие жена си. Не отива на погребението на Елка, забелязва се огражда нива, но сваля калпак отдалеч, когато се казва колата с ковчега ì.
  • Божаница  – негова жена. Опишете като съсухрена и неприятна, сприхава жена. Често бита от мъжа си. Следвайте побой ляга болна и стене, тайно пие ракия.
  • Йовка  – дъщеря на Божан, болнава и чувствителна. Тя е единствена всички повече съжалява майка си и стрина си Елка.
  • Петър  – средния брат, благ, отстъпващ, чувствителен. Разпадайте на дома го отблъсква в кръчмата. Ако това е отделно, Петър изосавя домашната работа и се пропива. След смъртта на Елка от директора Захаринчо в града да му търси работа. Отсича бора, символ на семейството.
  • Петровица  – жена на Петър
  • Павел  – най-малък син, обикновено от родителите си. Заместник на свръхсрочна военна служба. Научавам, че в града се развалил, тръгнал по лош път. Върнете се в дома за да търсите пари от баща си за да отвори дюкян. Получавайте писма от любовницата си в града, Любица, която ще вика да дойде при нея с пари. Сериозно жена си с венерическа болест.
  • Елка  – жена на Павел, оставена сама в Гераците, като мъжа е на военна служба. След смъртта на баба Марга омразата на снахите се излива от нея и сина ì, Захаринчо. Търпелива, блага, набожна. Следвам като Павел аз сега съм с венерическа болест, опитвам да се самоубие, като се хвърли под воденицата.
  • дядо Матей Маргалака  – самотник без семейство. Приет от Гераците за слуга. Той е съветник на стария Герак, защищаващ редакцията и хармонията. Открийте това на Герака в последна глава.
  • Захаринчо  – син на Павел и Елка. След смъртта на майка си е отведена на работа в града.
  •  Змия – традиционен символ на болестта, смъртта, злото, въведен като знак на изкушението, който подкопава и довежда до драмата на родовия свят. Символиката на изменението е хетонична и се намира към архаични езикови версии, обърнете се към идеята за разрушаване.
  •  Борът – донесен е от светите рилски гори, той е единственият бор в цялата околност, красива и забележителна с уникалност на двора на Гераците – най-богатият род в селото и има семейни знания. На символно равнинната борда се свързва с дрехата мит за светло дърво, което обвързва в единствено всяко представяне за доброто (птици в клоните му) и злото (измерете в корените). Отслабване на бора, останало в незапомнени времена от насреща на Гераците, под чиято сянка може да се излъчи много поколения, забележително край на патриархален свят, който символизира уникално нещо, което може да има значение.
9

  Символи

-геракът е вид ястреб-символ на хищнически характер на героите;

-борът-свято дърво, свързващо поколенията;

-змиите-символ на злото;

-скритите пари-тайната, която поддържа авторитета на стария Герак;

-земята-символ за стабилните устои на рода;

-болестта-злото, което идва от града и отнема живота;

-бурята-разкрива душевното състояние на Елка;

-кръчмата-място на порока и на бягството от реалността;

-разделеният двор-знак за разпадналия се свят на семейството;

-градът-неизвестно, което крие опасност за човека от селото

 

10

  Мотиви

  Приказният мотив за тримата братя и златна ябълка;митологичният мотив за дървото на живота-родовият космос;библейският мотив за апостолите Петър и Павел-този,който три пъти се отрича от Исус,но става стълбът на църквата,и този,който е най-ревностният разпространител на Божието слово.В повестта мотивите са преобърнати.

   Мотивите за скритото имане; за мъченичеството и смъртта; за предателството, кражбата; любовта;измамата;майчината любов;болестта;пътят към другото пространство;нарушената връзка със земята.Мотивът за хищничеството;за богатството;за отнетото достойнство;за пренебрегнатите връзки между поколенията; за злото, ,, което се излупва в душата ’’; за разпадналия се патриархален свят; за смъртта

11

  Пространство и време

  Друг съществен проблем,на който трябва да спрем вниманието си, е за пространството и за времето. Средоточието на пространството в “Гераците” е домът. Той е бял; големият бор в двора се вижда отдалече. Къщата обачае е оградена. Всъщност оградата не само пази дома. Тя го изолира от хората, от селото. Така Гераците се затварят напълно в своето пространство. Елин Пелин не  сблъсква най-богатите хора с останалите жители на селото, дори посетителите на кръчмата остават анонимни.

Пространството на дома е лишено от белезите на уюта – домашните софра и огнището. Те не събират семейството. Когато Йордан Герака се разболява, храната му се носи отделно, в стаята му е тъмно и е студено – като в гроб. Захаринчо, синът на Павел и Елка, останал без дом – извън очертанията на пространството, свързвайки се с пътя като топос.

   Повестта налага внушението за цикличност,повторяемост на събитията,които започват в една пролет със смъртта на баба Марга и завършват в един пролетен ден със смъртта на дядо Йордан.Времето на повествованието обхваща няколко години,в които се случват постепенно процесите на отчуждение в семейството.

12

  Художествено майсторство на писателя

 Творчеството на Елин Пелин е едно крупно явление в историята на нашата литература в началото на ХХ век. По това време много от писателите са се интересували от символизма, чрез творчеството си са се очуждавали от жизнената истина, докато Елин Пелин  остава верен  и около половин век е близо до своя народ, близо е до болките и неволите му. Главно можем да свържем неговото творчество със селото,той достига забележителен връх в художественото майсторство. Той е един от първомайсторите на българската детска литература. Значителен е приносът му в нашата детска литература. В работата си като учител той опознава децата, но разбира, че не е толкова лесно да се пише за деца, нужно е силно вдъхновение за завладяването на малката аудитория.

13

  Въпроси, които творбата поставя

 Творбата ни кара да си зададем въпроси, които ни карат да размишляваме върху живота в семейството ни и какви са причините за разпадането на семейството в повестта?

Какво символизират образите в творбата и с какво те ни напомнят за съвремието?

Кои са мотивите на всеки един герой и защо извършват действия,които нараняват ближните им?

Защо в повестта отсъства романтика и любов,какви послания ни предават незаслужените смърт, разруха и страдания?

14

  Моето мнение за автора

 

Творческото наследство на Елин Пелин е неизчерпаем източник на духовна енергия. Разказите му са наситени с жизнерадостен и весел смях,в който отглежда част от българската национална съдба от онова време.
Селянинът оживява във всеки един негов разказ, кара ни да страдаме и да се веселим заедно с него, да скърбим и ние действително скърбим, когато и той скърби. Днес такива селяни почти не са останали, вече го няма опечаления Боне Крайненеца, подкарващ към браздата замахалия с опашка Белчо и болна Сивушка …
Четейки Елин-Пелиновите творби,отваряме широко очите си и преставаме да дишаме,докато не дойде краят им.

 

15

Елин Пелин - художник на българското село |  Аз чета

16
This free e-book was created with
Ourboox.com

Create your own amazing e-book!
It's simple and free.

Start now