Под гъбата

Веднъж силен дъжд застигнал мравката. Къде ли да се скрие?
Мравката видяла на поляната малка гъбка, изтичала и се скрила под
нейната шапка. Седнала под гъбата и зачакала да спре дъждът. А
дъждът валял все по-силно и по-силно… Допълзя до гъбата мокрa пеперуда:

-Мравчице, пусни ме под гъбата! Цялата се измокрих, не мога да летя!
-Как да те пусна?- казала мравката.- То и за мен самата няма място.
-Нищо. Все някак ще се сместим.
И мравката пуснала пеперудата под гъбата.

А дъждът валял все по-силно…
Дотичала мишката:
-Пуснете ме под гъбата! Цялата съм вир-вода!
-Къде да те пуснем? Тук и за нас няма място.
-Сместете се малко!

Посместили се и пуснали мишката под гъбата.
А дъждът все валял и не спирал…
Край гъбата подскочил с плач врабчо:
-Намокриха ми се крилцата. Пуснете ме под гъбата да се поизсуша, да си почина, да изчакам дъжда.

-Тук и за нас няма място.
-Посместете се малко, моля ви!
Посместили се – намерило се място и за врабчо.
Изскочил на полянката заек и видял гъбата:
-Скрийте ме!- викнал той.- Спасете ме! Кума лиса ме гони!

-Горкият заек – казала мравката.- Хайде още да се посместим. Едва скрили заека, дотътрила се Кума лиса:
-Да сте видели заека?- попитала тя.
-Не сме го виждали.
Дошла Лисана по-близо и започнала да души:

-Да не би да се крие тук?
-Къде може да се скрие?
Врътнала лиса опашка и избягала.
А в това време дъждът спрял и грейнало слънцето.
Всички радостно изскочили изпод гъбатa.

-Ама, че сте! Гъбата…
И без да довърши избягала.
Всички погледнали гъбата и се сетили защо отначало било тясно за един, а после се намерило място за петима.

А вие сетихте ли се?