Австрия

Според една легенда знамето  на Австрия се появява за първи път, когато Леополд V Австрийски (1157 – 1194) – херцог на Австрия и предводител на австрийските войски по времето на кръстоносните походи – бил ранен в битка срещу Маврите. След края на битката той свалил ризата си, която била червена от кръвта му, а само мястото на колана останало бяло. След тази битка той приел червения и белия цвят като основа за своето знаме^[3]. По-късно то се превръща и в знаме на Австрийската империя.

Знамето остава официален флаг и на републиката след Първата Световна Война и разпадането на Австрийската империя. През 1938 г., след навлизането на немските войски в Австрия, за официално знаме се използва нацисткият флаг. След края на Втората световна война, на 1 май 1945 г. Австрия отново приема червено-белия флаг като държавен символ.

Гербът на Австрия е приет след края на Първата световна война като символ на Република Австрия. Двуглавият орел в традиционния герб на страната е премахнат като символ на Австро-Унгарската империя и е заменен с едноглав орел.

На гърдите на орела е изобразен старият герб на Херцогство Австрия, който има същия дизайн като този на знамето на Австрия. Орелът държи в ноктите си златни сърп и чук, които не са символ на комунизма, а на единството на трите класи – работници, селяни и буржоазия. Орелът е увенчан със златна корона.

Счупената верига на краката на орела символизира самостоятелността на Австрия след периода на обединение с Германската империя (1938–1945 г.) и е добавена след края на Втората световна война.

А̀встрия, официално Репу̀блика А̀встрия  или само  е вътрешноконтинентална страна, разположена в Централна Европа. Австрия граничи с Лихтенщайн и Швейцария на запад, Италия и Словения на юг, Словакия и Унгария на изток, Германия и Чехия на север. Към 1 януари 2011 г. населението на страната надхвърля 8,4 милиона, от които австрийците са 7,5 милиона. Официалният език в страната е австрийският стандарт на немския език, а други малцинствени езици с частичен официален статут са хърватският, словенският и унгарският.

Площта на страната е 83 872 km², а климатът е умереноконтинентален в ниските части и алпийски – във високите. Релефът е предимно планински, като едва 32% от територията на страната са под 500 метра надморска височина. Съществена част от Алпийската планинска верига е разположена в Австрия, а най-високият връх е Гросглокнер в Източните Алпи.

Територията на Австрия влиза в състава на Римската империя под името Норик. През 788 г. франкският крал Карл Велики завладява територията и християнизира населението. По време на управлението на австрийската династия Хабсбург Австрия се превръща във водеща европейска сила. През 1867 г. Австрийската империя се превръща в дуалистичната монархия Австро-Унгария. Краят на Първата световна война през 1918 г. слага край на Австро-Унгария, която се разпада на няколко независими държави, сред които и Първата австрийска република. През 1938 г. след референдум Австрия е присъединена към Германската империя и остава част от нея до края на Втората световна война през 1945 г. Същата година е окупирана от Съюзническите сили, а отменената Федерална конституция влиза отново в сила. През 1955 г. Австрия обявява създаването на независима федерална република, с което слага край на окупацията. Австрийският парламент приема Декларация за вечна неутралност.

В наши дни Австрия е парламентарна представителна демокрация, състояща се от девет отделни провинции. Столица и най-голям град е Виена (1,6 милиона жители). Икономически страната е сред най-добре развитите в света, а брутният вътрешен продукт на глава от населението възлиза на $43 723 (2010). Австрия поддържа висок жизнен стандарт, а средната продължителност на живота е 77 години за мъжете и 83 години за жените.

Австрия е член на ООН (1955), на Съвета на Европа (1956), на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (1965), на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (1973) и на Европейския съюз от 1995. През 1995 г. страната става част от Шенгенското споразумение, а през 1999 г. приема еврото като официална валута.

В Античността голяма част от региона южно от река Дунав е известен като Норик. Западният планински регион между реките Рейн и Ин и баварското и субалпийското плато е известен като Реция – територия, която включва части от сегашните Германия и Швейцария. Равнинният регион на изток-югоизток е познат като Панония и включва територии от днешните Унгария и Словения. Римляните завладяват тези три региона и ги организират в провинции на империята, които стават преден пост за нападения и отбрана срещу различни варварски племена. Един от първите римски военни постове в региона е Виндобона (днешна Виена). Тя е важна стратегическа пресечна точка за множество маршрути към плодородната Долна Австрия.

От 6 век в земите на днешна Австрия започва непрекъснато заселване на баварци, които прогонват проникващите от изток авари и славяни.

В края на 8 век франкският владетел Карл Велики създава маркграфството Каролин между реките Енс, Рааб и Драва, за да предотврати нахлуването на аварите. През 907 г. маркграфството е унищожено от маджарите. През 955 г. Ото Велики успява да победи маджарите и отново да си спечели земите. Между 976 г. и 1246 г. владетелите от рода Бабенберг в Австрия допринасят много за разрастването ѝ. Те построяват градове, пътища, насърчават занаятчийството. Смъртта на последния владетел от този род е последвана от политическа несигурност. Възходът на Австрия се свързва и с династията на Хабсбургите. През 1282 г. крал Рудолф I дава на синовете си в ленно владение Херцогство Австрия. По-късно Хабсбургите завоюват херцогствата Щирия, Каринтия и Тирол с договор за наследство и добавят към владенията си и Гюрц и Истрия с Триест. През 1522 г. династията на Хабсбургите се разделя на 2 направления – испанско-холандско и австро-германско

През 16 и 17 век възниква силно съперничество с Османската империя, чиито войски два пъти достигат до Виена. След изтласкването на османските нашественици и проникването на Хабсбургите на Балканския полуостров, австрийската част от Хабсбургите владения с териториите си достига позицията на европейска велика сила. По това време възниква класическият австрийски барок. През втората половина на 18 век Мария Тереза и синовете ѝ Йозеф II и Леополд II с множеството си реформи поставят основата на една модерна административна държава на Новото време.

През 1867 г. крал Франц Йозеф одобрява основаването на дуалистичната монархия Австро-Унгария. Двете части на тази монархия разполагат със собствен парламент. Към общите задачи на управлението принадлежат само отбраната, външната и стопанската политика. След Първата световна война Австро-Унгария е разпокъсана. В резултат се обособяват държавите Чехословакия, Австрия и Унгария, а другите земи от бившата империя стават част от териториите на Полша, Румъния, Италия и Югославия. По този начин Австрия се превръща в днешната малка немскоговореща страна. На 12 ноември 1918 г. е учредена Република Австрия. Тази малка държава много трудно намира своето място в новоподредената териториално и политически Европа.

През 1938 г. немските войски навлизат в Австрия, като същевремнно се провежда и референдум за или против присъединяването към Германия. Резултатът е решително в полза на присъединяването. Чрез договора за присъединяване -аншлус – Австрия става част от Германската империя. Още преди края на ВСВ – 8 май 1945, капитулацията на Третия райх, Австрия е възстановена като независима държава. Това е провъзгласено още през 1943 от бъдещите страни победителки в Московската декларация. Встъпилото на 27 април 1945 г. в длъжност Временно правителство, начело с Карл Ренер като австрийски канцлер, провъзгласява възстановяването на републиката. На 15 май 1955 г. след края на окупацията ѝ от съюзническите войски е възстановена изцяло самостоятелността на Република Австрия.

След дългогодишни усилия за участие в европейската интеграция Австрия става членка на Европейския съюз на 1 януари 1995 г.

Много пъстра е географската картина на Европа и в частност на Европейския съюз. Обитаването на общото европейско икономическо пространство от различни народи, наличието на множество самостоятелни държави е едно огромно предимство на Европа. В нашия континент се формира ново единство на основата на огромното разнообразие на географските условия на народите, на тяхната история, бит, култура и т.н. Общуването между европейските народи изисква познаване на другите. Това опознаване става най-пълно чрез  географската характеристика, в която са вплетени знанията за природата, народа, историята, културата, стопанството на отделната страна.

Географско положение

Австрия е разположена в Централна Европа, в източната част на Алпите  и в част от долината на река Дунав. Тя е средноевропейска, алпийска и дунавска страна, вътрешноконтинентална държава без излаз на море. Почти две трети от територията на страната (63%) е в Източните Алпи. Нейната територия е с клиновидна форма, с посока на простиране по паралела, с острата част на запад.

Държавните граници на Австрия в по-голямата си част съвпадат с естествените природни граници – планински ридове или реки. Само на  изток границата с Чехия и Словения е трасирана през равнинни участъци. Общата дължина на границите е 2 562 км. Австрия граничи с икономически развити държави, повечето членуващи в Европейския съюз.

Изключение прави Швeйцария и икономически свързаната с нея държавица Лихтенщайн. По такъв начин територията на Австрия се свързва с Европейското икономическо пространство. Най-дълга е границата с Германия – 784 км. Тя се пресича от дунавския воден път, свързващ страната не само с Германия, но и със западноевропейските високоразвити държави – Франция, Белгия и Нидерландия. През нея преминават и автомагистрали и три железопътни линии.

На север е и границата с Чехия, дълга 362 км. През нея се осъществяват активни автомобилни и железопътни транспортни връзки. На изток са границите със Словакия (91 км) и Унгария (366 км). Дунавският воден път преминава и през тази гранцица. През нея преминават и железопътните и автомобилни връзки. На юг Австрия граничи със Словения (330 км) и Италия (430 км). Тази граница е планинска, но през нея има сравнително удобни транспортни връзки през проходите в Алпите. Най-къса е западната граница.  Тя е с Швейцария (164 км) и Лихтенщайн (35 км). Част от нея преминава през Боденското езеро.

В тези граници Австрия има територия с обща площ 83 858 км2 и население около 7.6 млн. души. Тя се намира на 113 – то място в света по площ на територията. Преведено на български език името на страната означава “Източна страна”.

Австрия има благоприятно транспортно-географско положение. През нейната територия преминават важни европейски транспортни артерии от запад на изток и от север на на юг (от скандинавските страни и страните от Централна Европа към Италия) през проходите Бренер и Земеринг и в обратна посока. Преминаването на транзитните превози на товари и пътници носи допълнителни доходи на страната и населението.

Природа

Релеф. Ако се разгледа природата, не може да не се забележи, че около три четвърти от държавата заемат Алпите и част от техните предпланини. Като цяло в Австрия доминира планинския релеф. Приблизително три четвърти от територията на страната са планини и амо 7% са равнини. Средната надморска височина е около 900  м., т.е около два пъти по-голяма от тази на България и три пъти от средната за Европа.

От планините най-забележителна е Алпи. Тя е високата планина,   разположена на територията на няколко държави – Италия, Франция, Швейцария, Австрия, Германия и Словения. Алпите се поделят на две части – Западни и Източни Алпи.

Голяма част от територията на Източните Алпи попада в границите на Австрия. Алпите по произход са сравнително млади планини. Образувани са при последното голямо планинообразуване на Земята чрез нагъване на земните пластове. Най – висок е масива на Монблан – 4807 м, но в Австрия най-висок връх е Гросглокнер – 3 797 м.

Източните Алпи се различават от Западните. Те имат простиране в посока запад-изток, т.е. по паралела. Започват да се разклоняват като ветрило и да се понижават във височина. Поради това те са много по-достъпни. Ледниците са по-малко и по-къси. В Източните Алпи има много ливади и гори. Те са по-богати на полезни изкопаеми от Западните Алпи. Източните Алпи са разделени от долините на множество хребети. Поделят се на Северни Варовикови Алпи, Централни Кристалинни Алпи и Южни Варовикови Алпи. Между тях се намират две продълговати понижения на земната повърхност.

От Източните Алпи най-високи са Кристалинните Алпи. Те са изградени от гнайси, шисти и гранити. В тях са разположени масивите на Високия Тауерн и Ниския Тауерн. От  запад на изток височината на планинските ридове намалява. Алпийският релеф (около две трети от територията на страната) се отличава с високо издигнати планински ридове, остри планински върхове, дълбоко всечени речни долиниу спускащи се от високото езици на планинските ледници. В Австрия има над 900 планински върха с надморска височина над 3 000 м. Най-висока част на Източните Алпи се нарича Висок Тауерн. Той от своя страна се поделя на три планински групи: Венедигер, Грантшпице и Глокнер. От тях най-висок е Глокнер 3797 м. Под него е най-дългия ледник в Източните Алпи Пастерце – над 10 км. Гросглокнер за пръв път е изкачен през 1800 година от граф фон Салм. И други високи алпийски върхове са обвити в подножието си от ледници. Редица от реките са формирали надлъжни долини.

В предпланинските части на  Алпите има и няколко котловини – Грацка (в долината на река Мур) и Клагенфуртска (в долината на река Драва).

На изток от Източните Алпи е разположена Щирийско-Бургенландската хълмиста равнина. Тя е част от Среднодунавската равнина. На север и североизток от Източните Алпи  и от долината на река Дунав, към границата с Чехия,  са разположени  хълмисти и нископланински земи, които са южна част на планините Чешки масив. Между тях и Алпите има понижение на релефа през което протича река Дунав.

Като цяло релефът на Австрия може да бъде определен като предимно планински. Високите и красиви планински хребети и ридове на Алпите са прекрасна предпоставка за развитие на туризма.

Полезни изкопаеми. Австрия разполага с разнообразни по вид и качество полезни изкопаеми. Териториално те са пръснати по цялата територия на страната.

От горивните полезни изкопаеми в Австрия има находища на всички основни видове. Находищата са разположени:

Кафяви въглища в Щирия и Горна Австрия, около 250 млн.т. запаси, с най-големи запаси в находището Фонсдорф-Зееграбен;

Нефт във Виенския басейн, между реките Дунав и Морава.Запасите са малки;

Природен газ в Горна и Долна Австрия.

Запасите от горива са незначителни по количество и качество. Особено се чувства липсата на черни коксуващи се въглища, които страната се принуждава да внася от съседните държави. Недостигът на горива се компенсира чрез използването на хидроенерегийните ресурси за производство на електроенергия.

Рудните полезни изкопаеми са разнообразни и могат да зодоволят голяма част от потребностите на австрийското стопанство. Най-значимите сред тях са находищана на:

Железни руди в Щирия (Ерцберг) и Каринтия (Хютенберг);

Манган в Тирол, находището Щренген;

Боксити в провинции Щирия и Бургенланд;

Медни руди в провинция Залцбург, в находищата Верфен и Мителсберг;

Оловно-цинкова руда в Каринтия при Блайберг.

Нерудните полезни изкопаеми и особено каменната сол, магнезита и др. са в изобилие. Те се използват в промишлеността като суровини и в строителството като градивни материали. Най-значимете от тях са:

Графит в Щирия;

Каменна сол в Залцбург, Щирия, Горна Австрия и Тирол

Магнезит (кристален) в Щирия и Каринтия. Австрия е на първо място в света по запаси (80 млн.т.). Най-голямото находище е Заглеркогел;

Скъпоценни камъни във Високия Тауерн, находището в Хабахтал;

Строителни материал като гранит, мрамор, варовик и др. има в достатъчни количества.

Климат. Климатът на Австрия се определя от  нейното географско положение и влиянието на надморската височина на Алпите. Той понякога е определян като „умерен средноевропейски с влияние на атлантическия”, т.е. в по-голямата част от територията на страната той е умерено-континентален, но с атлантическо влияние. Формира се под влияние на доминиращия западен и северозападен пренос на атлантически въздушни маси. Поради това от запад на изток средногодишните температури се повишават, макар и  незначително, а количеството на валежите намалява.

Средните годишни температури в Австрия са около 10οС. Те са различни, поради различията в постилащата повърхност, особеностите на формите на релефа и надморската височина. В равнините и предпланините средните месечни температури през месец януари са между  -1  и +4οС (по Целзий), а през лятото са около 20οС. Годишните температурни амплитуди (разлики между средномесечните температури на най-топлия и най-студения месеци) са около 20ο и малко над 20οС. Това определя и преходността на климата и се дължи на влиянието на океанските атлантически въздушни маси.

Климатът на равнините и предпланините е умерено-континентален (виж.: климатограмата на станция Виена). В западните части климатът е по-мек. Макар, че зимните температури в равнините части на Австрия са близки до тези в равнинните части на България, то лятото е по-хладно. Този климат е наричан и мек средноевропейски климат. В планинската част климатът е значително  по-суров, студен и влажен (виж.: климатограмата на станция Зонблик). Зимата е продължителна. Снежната покривка се задържа до 7-8 месеца през годината. А това е много благоприятно за развитието на ски-туризма.  В по-ниските части на страната валежите са между 500 и 900 мм. Във високата част на планините валежите са между  1500 и 2000 мм и са предимно от сняг.

За Австрия са много характерни западните ветрове. Но предимно през пролетта и есента по северните склонове на Алпите се чувства вятърът фьон (топъл, поривист вятър).

На територията на  Австрия има обособени три климатичени области:

Източноавстрийска климатична област. В източните части на територията на страната се чувства континенталното влияние. Валежите са около 800 мм и има топло, продължително лято (температури над 19οС и значима разлика между денонощните и между зимните и летните температури.

Западноавстрийска климатична област. Обхваща вътрешните райони на страната. Климатът се определя като алпийски (планински) – с голямо количество на валежите, дълга зима, продължително задържане на снежната покривка и кратко, прохладно лято. С повишаване на надморската височина в планините се увеличава количеството на валежите, които достигат до 2000 мм и повече, особено по западните склонове. Температурата се понижава с  един градус на всеки 200 м. височина.

Централноавстрийска климатична област. Климатът е преходен (от морски към континентален), умерено влажен, средноевропейски. Средната юлска температура е 14-19οС.

Като цяло този климат в Австрия е благоприятен за развитие на различни стопански дейности като земеделие в долината на река Дунав и източните части на страната, на планински туризъм и ски-спорт в алпийската част на страната.

Води. Австрия е изключително богата на повърхностнотечащи води. Това се дължи на наличието на ледници в Алпите, голямото количество валежи в планините  и продължителното задържане на снежна покривка.

Планинските райони на страната се отличават с изобилие на чиста прясна вода. Тя се акумулира във вид на снегове и ледници през голяма част от годината, а през лятото те се стопяват и водата на хиляди буйни потоци се устремява към реките и езерата и формира лятното пълноводие на река Дунав.

На територията на Австрия има множество реки. Преобладаващата част от територията на Австрия е разположена в басейна на река Дунав. Тя извира от Германия от планината Шварцвалд и навлиза в Австрия при град Пасау.  След пролома Шлегел река Дунав става по-широка и при град Виена достига ширина от около 300.

При напускане на австрийските земи река Дунав нализа в Девинския пролом. Дължината на река Дунав на австрийска територия е 350 километра.  Най – значимите и притоци в тази част на течението са Ин, Енс.  От южните склонове на хребетите Високи и Ниски Тауерн извират реките Драва и Мур. Левите притоци на река Дунав на австрийска територия, извиращи от Чешкия лес, са маловодни. Алпийските притоци на Дунав  поради голямата разлика във височините имат бързо течение, което е много благоприятно за производството на електрическа енергия.

Река Дунав има много голямо стопанско значение за Австрия. Чрез нея  по евтин воден пътАвстрия и нейната столица Виена се свързват с държавите  Германия, Словакия, Унгария, Хърватска, Югославия, Румъния, България и Украйна. А след пускането в действие на канала Рейн – Майн – Дунав и със всички страни, свързани с река Рейн. Пълноводните и притоци Ин, Енс, Залцах и други имат големи водноенергийни ресурси и осигуряват голямо количество прясна вода за населението, за риболов и спорт.

В най-западните части територията на Австрия се свързана с отточната област на горното течение на река Рейн.

Река Ин (Inn) извира от Швейцария, но през по-голямата си част тече през Австрия и се влива в Дунав в Германия. Дълга е 517 км. Водосборният и басейн обхваща западната високопланинска част на Австрия и има площ от 26.1 хил. км2. В горното си течение преминава през коритообразна долина.  Важен нейн десен приток е река Залцах (220 км), на който е разположен град Залцбург. На Ин е изградена група от ВЕЦ (водноелектрически централи). Внасяната от нея вода в река Дунав е около 760 м3/сек. На бреговете и е разположен главният град на Тирол – Инсбрук.

Река Енс, десен приток на река Дунав, има дължина от 256 километра. Водосборната и площ е 6.1 хил км2.  Извира от хребета Ниски Тауерн, на значително разстояние тече покрай северните му подножия, проломява Северните Варовити Алпи, образувайки пролома Гезейзе. В долното си течение преминава през хълмиста равнина. Внасяната от нея вода в река е 210 м3/сек. На Енс има построена ВЕЦ.

Драва , десен приток на река Дунав. Има дължина 720 км, площ на водосборния басейн около 40 хил. км2. Извира от Италия, в Карнийските Алпи. Горното и течение е в Австрия, където пресича Клагенфуртската котловина, проломява южните разклонения на Източните Алпи и навлиза в Среднодунавската низина на територията на Словения. В Австрия на реката има група ВЕЦ.

В Австрия има около 580 езера. Най – големите от тях са по границата с други държави. Преобладаващата част на езерата е образувана на мястото на бивши  ледници, разтопени след затоплянето на климата. Особено много са езерата в северните предпланински части на Алпите и на юг, в района на Клагенфурт. Котловините им за издълбани от древните ледници. В мнозинството случаи езерата са дълбоки, със студена и прозрачна вода.

Най-известно е граничното Боденско езеро в западната част на страната. То е разположено на границата между трите държави Австрия, Швейцария и Германия. Има площ от 538 км2, дължина 63 км и дълбочина до 252 м. През него протича река Рейн. На неговите брегове е град Брегенц.

Интересно е езерото Нойзидлер Зее в провинция Бургенланд. То е единственото в Европа степно езеро, с дължина 33,5 км и средна ширина от 12 км. То е плитко и никъде не достига на дълбочина по-голяма от 180 см. Нойзидлер Зее наричат “Виенското езеро”, понеже виенчани често го посещават в почивните дни. По бреговете му расте камъш и поради това в него има много добри условия за живот на различни видове животни и птици.

В Източните Алпи, в Австрия има множество ледници. В Австрийските Алпи има 878 ледника и над 200 многогодишни снежника. Ледниците заемат площ около 600 км2 и съдържат запаси от около 30 милиарда м3 чиста прясна вода. Най-големият ледник – Пастерце има дължина около 10 км и площ около 32 км2. Той е разположен в ниските части склоновете на връх Гросглокнер.В Тирол, край Китцбюел, са разположени много красиви езера. Плавателни са езерата Пилерзее и Шварцзее, а в Източен Тирол е езерото Тристахер Зее. Ледниковите езера във високата част на Алпите са разположени най-вече в района на северните склонове на Алпите. Те  са много красиви, водата им е бистра и студена. Поради това привличат множество туристи.

Почвите в Австрия не са от най-плодородните. Плодородни черноземни почви има предимно в  югоизточните райони, но тяхната площ е малка. Преобладават кафявите горски почви, развити в средните и високите части на планините. В най-високите части, по заравнените билни части са развити планинско – ливадни почви.

Естествената растителност в Австрия е предимно горска. Голяма част от естествените горски насаждения са унищожени в миналото. Сега горите в Австрия заемат малко повече от една трета от територията на страната (39%). Голям е и относителният дял на пасищата (23%). Това означава че почти две трети от територията на страната е със съхранена естествена растителна покривка.

В австрийските гори има ясно изразена височинна зоналност. До 800 м надморска височина са съхранени много малко широколистни листопадни гори. Те са предимно от дъб, бук, ясен. До към 1400 м горите са непрекъснати и са смесени, но предимно широколистни видове. По – нагоре се появяват иглолистните дървета –ела, бор, смърч. Над 1800/2000 надморска височина са субалпийските храсти (мати), а над 2000 м. са алпийските (алми) ливади. От страните, членуващи в Европейския съюз повече горски площи имат само скандинавските страни Финландия и Швеция. Повечето гори са пригодни за промишлен дърводобив. Това с най-голяма сила се отнася за планинската част на Щирия, наричана често пъти „зеленото сърце на Австрия”.

Естественият животински свят в Австрия е силно видоизменен, голяма част от животните са унищожени от човека. Предимно в резерватите са съхранени благороден елен, сърна, кафява мечка, див глиган, планински орел и други. В Австрия има 180 резервата и над 200 защитени територии с обща площ 1.5 млн.ха. Сред националните паркове са известни Националния парк Високи Тауерн, заемащ площ от 1187 км2. Паркът Донау-Ауен се отличава със съхраняването на силно увлажнена природна среда, с наличието на множество реки, езера и блата. В него се срещат над 5000 различни видове животни и птици. Той се счита за най-големият подобен парк в Централна Европа.

Население и селища

Броят на населението е 8 188 хил. души през 2003 г. Географската гъстота е 97.6 души на км2. Най-голяма е гъстотата на населението в Долна Австрия и района на столицата Виена. Тази гъстота е по-висока от средната за Европа, но е значително по-малка в редица развити европейски страни като Нидерландия (389), Белгия (337), Германия (230), Италия (193), Швейцария 177 и др.  В цяла Австрия, в сравнение с други развити държави от Европейския съюз, както и редица новоприсъединени,  селското население има висок относителен дял – 44%.

Териториално разпределение на населението. Територията на Австрия е заселена твърде неравномерно. При средна географска гъстота на населението около 90 души на 1 км2 в източните райони е от 150-200 души, а в алпийската част – 10/15 души. В големи части от територията на страната, поради недостиг на обработваема земя, хората живеят в малки селца или в отделни дворове. През последните десетилетия намалява броя на населението на алпийските територии. Над 1000 м надм. височина постоянно живее около 2% от населението на страната.

Над една четвърт от населението живее в столицата Виена. Само 4 града имат население над 100 до 250 хиляди души население – Грац,  Линц,  Залцбург и  Инсбрук. Увеличаването на градското население се дължи на развитието на промишлените и обслужващи стопански дейности.

Населението е съсредоточено в района на столицата град Виена, Щирия и долините на Дунав и Рейн. В тях обитава почти три четвърти от населението на Австрия при около една пета от територията на страната. Средната населеност е около 90 души на км2. Над три четвърти от населението (около 78%) живее в градовете.

Демографска ситуация. Една от главните особености на населението на Австрия е прекратяване от началото на 70 –те години на XX век на неговия ръст. Това се дължи на намаляването на раждаемостта. Броят на населението се поддържа предимно за сметка на повишаване на средната продължителност на живот на хората, достигаща над 75 години. Намаляването на раждаемостта се обяснява с ниското материално положение на част от австрийците като последствие от Втората световна война. По-висок естествен прираст на населението се е запазил само в западните провинции.

В Австрия има незначително увеличаване на броя на населението по естествени причини. Естественият прираст (родени – умрели) през 2004 г. е само 0.6‰. Раждаемостта е ниска – 9,7‰ през 2004 г.. Смъртността е умерено висока – 9,1‰ през същата година. В страната има много ниска детска смъртност – 4.5‰. Средната продължителност на живот в страната е висока – 78,2 години, като при мъжете тя е по-ниска (75), а при жените е висока – 81,5. Относителният дял на младото население е малко повече от този на възрастното. Силно преобладава населението в работоспособна възраст – от 14 до 64 години, с дял от 68.3%. По данни на ООН се очаква населението на Австрия през 2025 година да достигне 8 186 хил. души, а през 2050 година – 7 094 хил. души. Това означава, че се очаква населението на Австрия да намалява.

Състав на населението.

Етнически състав. Населението на Австрия е относително еднородно в етническо отношение: около 97% са австрийци. В Австрия, в отделни райони Щирия, Каринтия, Бургенланд и други живеят малки групи словенци, хървати, унгарци, сърби и роми, във Виена и чехи и евреи. Мнозина австрийски граждани се считат не само за австрийци, но и за представители на определена провинция – щирийци, тиролци и т.д. Официален държавен език е литературният немски език.

Религиозен състав на населението.  Преобладаващата част от населението на Австрия са хората (над 70%) са католици. Следва голяма група (9%) са протестанти – лютерани и реформатори.

По своето държавно устройство Австрия е федерална република начело с  президент. Висш законодателен орган е парламентът. Той е двукамарен, състои се от долна камара (националрат) и горна камара федерален съвет – бундесрат). Депутатите от долната камара се избират пряко от населението и представляват всички жители. Членовете на Федералния съвет се избират от събранията на провинциите (ландтази). Всички жители на Австрия имат пълни граждански права. Избирателни права имат лицата навършили 19 години.

Начело на страната е президент, който се избира за срок от 6 години чрез пряко гласуване от пълноправните граждани. Президентът има големи властови права, може да издава укази със силата на закони.

Правителството обикновено се формира партиите имащи най-много места в парламента. То има изпълнителни и административни функции. Срокът на пълномощията на федералното правителство зависи от одобрението или неодобрението на неговата работа от националния съвет.

Всяка провинция има свой парламент (ландтаг) и свое правителство. Те се занимават със всички въпроси и проблеми, които не са включени в правата на федералните институции. Провинциите се поделят на окръзи. В селата, малките и средни по големина градове се избират муниципални (общински) съвети, които избират бургмистрите (кметовете).

Административно-териториално Австрия е разделена на 9 провинции – Бургенланд, Горна Австрия, Залцбург, Каринтия, Долна Австрия, Тирол, Форарлберг,  Щирия и град Виена, който има същия статут. По река Дунав са разположени Горна и Долна Австрия, в Алпите са Залцбург, Тирол, Форарлберг, Каринтия и Щирия, на изток е Бургургенланд. В миналото почти всяка от провинциите е била самостоятелно феодално владение.

Селското стопанство на Австрия също е добре развито. В страната се използват за селскостопански цели около 40% от всички земи, като най-много от тях (над половината) са пасищата. Над две трети от произведената селскостопанска продукция се осигурява от животновъдството. С фуражни култури са заети около 25% от обработваемите земи. Поради това основен отрасъл на селското стопанство е животновъдството. Отглеждат се около 2.5 млн. броя говеда. Голям е броят на млечните крави, поради което е голямо производството на мляко и млечни продукти и се осигуряват необходимите за страната количества от тези много важни хранителни продукти.

Растениевъдството зависи от използването на обработваемите земи. Като цяло в страната обработваемата земя е малко. Част от земите се обработват непостоянно. Това означава, че през някои години те са използват като пасища. Този подход се използва предимно в планинските райони. То е представено предимно от зърнени култури (пшеница, ечемик, царевица, ръж и овес), захарно цвекло и картофи. На най-много площи и най-голяма по количество е произвежданата продукция от пшеница, ечемик и захарно цвекло. Тези културни растения се отглеждат предимно в придунавската част на Австрия и дори в предпланинските райони и Шумава, където климатът е по-топъл и има по-плодородни почви. В равнинно-хълмистите земи е развито отглеждането на трайни насаждения – овощарство и лозарство (в североизточните и източните части на Австрия). В по-високите места се сеят предимно ръж и картофи.

Промишлеността в Австрия е добре развита и многоотраслова. Добивната промишленост има незначително място в структурата на австрийското стопанство. От развитите добивни дейности най-голямо стопанско значение има добивът на магнезит, графит и готварска сол.

Енергетиката се отличава с голямото производство на евтина електроенергия от  водноелектрическите централи (ВЕЦ), повече от половината произведено електричество. Те използват бързите води и големия пад на реките в алпийската част на страната. През последните години нараства произведената електрическа енергия в топлоелектрическите централи (ТЕЦ). Едно от най-слабите места на австрийската промишленост е незначителният добив на горива. Те не достигат и страната внася почти цялото количество черни въглища, повече от половината от необходимите и кафяви въглища, 75% от нефта и почти половината от природния газ. Вносът на горива (енергоносители) е по-голям от добиваните в страната количества. Нефтът и природният газ имат дял от около 60% от потребяваните енергоносители.

В Австрия се  добиват по-малко от 2 млн. т. нефт годишно, като добивът непрекъснато намалява. Добиваният нефт е с високо качество и ниска себестойност, понеже се извлича от малка дълбочина. Основните използвани находища се намират на североизток от Виена. Преработката на нефта е съсредоточена в град Швехат, намиращ се близко до столицата. Нефт се внася  предимно от арабските страни по нефтопровода от Триест до Виена. Природният газ се доставя по газопровод от Русия.

При преработващата промишленост главен отрасъл на австрийската промишленост е машиностроенето. Но то в сравнение с другите развити европейски държави е по-слабо развито. Най-голяма роля имат транспортното машиностроене (речни кораби, локомотиви и вагони и др.), електротехническото машиностроене и производството на машини за фабрики и заводи, т.е. промишлено оборудване, машини и апарати за леката и за хранително-вкусовата промишленост. Недостигът от машини Австрия компенсира чрез внос от други страни. Най-големият машиностроителен център на страната е Виена.

Дърводобивната и дървообработващата промишленост е отрасъл, включващ добива и обработката на дървесината и производството на целулоза, хартия и картон. Продукцията е предназначена предимно за износ. Този отрасъл осигурява около една трета от целия промишлен износ на Австрия. Дърводобива и първичната обработка на дървесината са развити предимно в провинция Щирия.

Химическата промишленост произвежда азотни торове за селското стопанство, сярна киселина, пластмаси, соди, парфюмерия и др.

Австрия има и високоразвита лека промишленост. Водещ неин отрасъл е текстилната промишленост. Тя е най-добре развита във Форарлберг и Виенския басейн. Развити са още кожарската, обувната и шивашката промишлености.

Столицата на Австрия град Виена (48°13′ с.ш. и 16°22′ и.д.) има население през 2003 г. 1 543 100 д. или около 22% от населението на цяла Австрия. Разположена е на река Дунав, в подножието на разклонението на Алпите, наричано Виенски Лес, практически в централната част на страната.

Виена е отделена в самостоятелна административна единица. Виена е и административен център на провинция Долна Австрия. Като селище възниква в древността – създадена е от келтите. През 1 век е превърната във римски военен лагер – Виндобон. Той е бил устроен на мястото на пресичане на древния Кехлибарен път – от Балтийско за Средиземно море. Около лагера се образува гражданско селище. През 180 г. във Виндобон умира римския император Марк Аврелий. През 5 в. римляните изоставят под натиска на варварските племена града. От средата на  12 в.

Сега Виена е голямо речно пристанище. Обслужва се от международното летище Швехат. В него функционира вътрешноградска подземна железница (метро). Във Виена се произвежда над 1/3 от общата австрийска промишлена продукция. Основните стопански отрасли са: машиностроене, химическа, полиграфическа, шивашка, обувна, Хранително-вкусова промишленост. В други страни се изнасят модни облекла, обувки, музикални инструменти и др. Виена е седалище на редица международни организации (ЮНИДО, МАГАТЕ и др.). Виена е резиденция на австрийските ерцгерцози; от 1282 е под властта на Хабсбургите и е  столица на тяхната държава (от 1867 – 1918  Австро-Унгария). От 1918 Виена е столица Австрийската република. Продължително време Виена е музикалната столица на Европа. В този град са музеите на Л. Бетовен, И. Гайдн, В. А. Моцарт, Ф. Шуберт, И. Штраус.

Градът е културния център на Австрия, в него функционират университети и Академия на науките. Виенската опера е известна в цял свят, известни са още оперетата, картинната галерия, австрийския музей на приложните изкуства, Австрийския етнографски музей, Музея на военната история, Техническия музей и др. Голямата част от архитектурните паметници на Виена са от  17 – 18 вв., от времето, когато Австрийската империя е най-могъща. От това време са лятната резиденция на Хабсбургите – замъка Ховбург, дворцовият комплекс в Шьонбрун, двореца Белведер, църквата Свити Стефан (12— 15 вв.).

встрийска кухня (на немски език: Österreichische Küche) е националната кухня на Австрия, която често погрешно е свързвана само с Виенската кухня. Австрийската кухня обаче е концептуално по-широкообхватна, като са налице значителни регионални различия. Счита се за една от най-разнообразните и мултинационални кухни в Европа, а нейните кулинарни традиции идват още от Австро-унгарската империя^[1], като се усеща силното влияние на немската (в частност от баварската), унгарската, чешката и италианската и балканската кухня.

Австрийската кухня е известна по света, особено със своите сладкиши и лакомства.

Закуската в австрийската кухня заема важно място, и е тип „континентална закуска“, обикновено се състои от кайзер питки ^[2] с мармалад, студени меса и сирена, придружен от кафе, чай или сок.

Обедно хранене е основното за деня в австрийската традиция, но тъй като в наши дни австрийците работят повече часове далеч от дома си, това вече не е така и може да се каже, че основно ястие в съвременността е вечерята.

Предобедната и следобедната закуска често включва филия хляб, гарнирана със сирене или шунка .

Виенски шницел

Най-популярните видове месо в Австрия са свинско, говеждо и пилешкото месо. Известният Виенски шницел традиционно се приготвя от телешко месо. Свинското месо се използва широко, като в много ястия се използва карантия и субпродукти, като зурлата и приготвянето на пача.

Австрийските месари използват редица специални разфасовки на месото, включително  (говеждо), и  (свинско), кръстено на своята форма, която прилича на прилеп.

Австрийската кухня има много различни колбаси, като „Франкфуртер“, „Дебрецинер“ (по името на град Дебрецен, Унгария), , направени от свинско месо и кръв (вид кървавица) и  (зелен колбас). Беконът в Австрия, се нарича , като той може да бъде опушен, осолен, с подправки и др., и се използва в много традиционни рецепти като подправка.

Австрийските торти и сладкиши са добре известни като характерни за австрийската кухня, те се отличават с висока сложност на приготвяне. Може би най-известна от тях е шоколадената торта Сахер.

Десерти[редактиране | редактиране на кода]

Ябълков щрудел

Австрийските десерти обикновено са по-лесни за приготвяне от сложните и изобилстващи от детайли торти.

Най-известният от тях е ябълковият щрудел, приготвен от тънки слоеве тесто, в които е завит пълнеж от ябълка, обикновено смесена с канела и стафиди. Други видове щрудел също са популярни, като например тези, с плънка от подсладена извара, наречен, такъв с пълнеж от вишни , череши и щрудел с маково семе .

Друг известен десерт е  – сладки пухкави палачинки, направени със стафиди и други плодове, разбити на парчета и поднесени с плодов компот (традиционно от сливи, наречен  в който се потапят. Специалитет на Залцбург е вид „целувки“.