Христо Ботев е може би най-тачената и обичана личност от историята ни след Васил Левски. Битието му е пъстро и изпълнено с противоречиви събития от раждането до самата му смърт. Отишъл си едва на 28 години, той продължава да владее умовете и сърцата на поколения българи.

Ботев е син на Ботьо Петков и Иванка Ботева.

Баща му е учител и известен просветен деец, съставител и преводач на учебници, а майка му е от скромно калоферско семейство.

           Ботев със своите братя

Христо Ботьов Петков е роден на 25 декември 1848 г.(стар стил) или 6 януари 1849 г. (нов стил) в Калофер.

Началното си образование завършва в Калофер,

а  през 1863 г. заминава да учи в гимназия в Одеса.

През 1867 г. излиза първото му стихотворение- ,,Майце си”.

През есента на същата година Ботев заминава за Румъния и                                  там се сближава

с Хаджи Димитър, Стефан Караджа и Жельо войвода.

През 1868 г. се записва в четата на Хаджи Димитър.

През 1875 г. излиза стихосбирката му съвместно със Стефан Стамболов ,,Песни и стихотворения на Ботева и Стамболова” и се жени за Венета Рашева. С избухването на Априлското въстание, Ботев решава да се върне в България.По това време се ражда дъщеря му- Иванка.

През 1876 г. се организира чета, която се качва на кораба Радецки, за да премине Дунава.Слизат при Козлодуй. Първата битка е при Милин камък, после Врачанския балкан.На 2 юни, 1876 г. четата е разбита, а Ботев умира на вр. Вола.

Текстът на

   НА ПРОЩАВАНЕ В 1868 Г.

може да видите чрез този линк:

https://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=1&WorkID=9&Level=1

                     аудио файл на произведението:

https://www.youtube.com/watch?v=XMKz_MqlXHQ

„На прощаване в 1868 г.“ е автобиографична изповед от Христо Ботев. За първи път поемата е публикувана в брой 2 на вестник „Дума на българските емигранти“ на 25 юни 1871 г.

Творбата е създадена когато Ботев се е готвил да премине р. Дунав с четата на Желю войвода.