Празникът на буквите

Легенда за раждането на буквите

Някога, в далечни времена,
нямало е букви, имена…
Хората общували със знаци –
с мимики, със жестове, със крясъци…
Постепенно станали по-умни.
Но не можели да пишат думи…
Скитал се веднъж Човек в гората –
ябълка му паднала върху главата.
И Човекът викнал: “А!”…
Драснал знак върху пръстта…
Чул, че агне блее: “Бе-е…”
“Нарисувал” мъничко дете…
После стъпил върху съчка –
“нарисувал” изкривена пръчка…
И Човекът с радост заиграл –
първичките буквички видял…
После други букви се родили…
Те света човешки озарили…

Ще започна с буква А –
да ми тръгне по вода!…
С буквичките Б и В
по-нататък ще вървя…
Ще ме води буква Г
на разходка до брега…
А с чадърчето на Д
няма страшно под дъжда…
Ще ми каже буква Е:
“Ти бъди добро дете!”…
А със помощта на Ж
по-добре ще се държа…
За ръка ме хваща З –
няма вече да пълзя…
Ето – иде буква И. –
Колко хубаво върви!…
След Й следва К. –
“Хей, внимавай със звука!”
С помощта на буква Л
ще събирам, ще деля…
Тъй ме поучава М –
аз във час да не шумя…
Ще ми звънне буква Н. –
“Чуй на песента звъна!”…
Ето, че пристига О –
с ново, бяло облекло…
Щом напиша буква П,
по-спокойно ще заспя…
А със помощта на Р
ще река “благодаря”…
Ще помогне буква С
стаята да украся…
Тъй ми пожелава Т –
като цвете да цъфтя…
Рядко май се среща У –
тя ми е като бижу…
Ще помогнат Ф и Х
да достигна до върха…
Ето ги и Ц, и Ч. –
“Не забравяй си ключа!”…
С помощта на Ш и Щ
ще се уча, ще чета…
А голям и малък ер –
те са като сол, пипер…
Как облечена е Ю! –
Сякаш че е на ревю…
Най-накрая иде Я. –
Колко хубава е тя!…
Буквите обичам аз! –
Те звънят и в моя глас…
Буквите обичай ти! –
Те са тридесет звезди…

 КИРИЛ   И   МЕТОДИЙ

КИРИЛ  И  МЕТОДИЙ,
ДВЕ  ЗВЕЗДИ  НА  СВЕТЛИНАТА,
НА  СЛАВЯНСКИТЕ  НАРОДИ
РАЗПРОСТРЯЛИ  КНИЖНИНАТА.

ТРИДЕСЕТ  ПРЕКРАСНИ  ЗНАКА
СЪТВОРИЛИ  ТЕ  ЗА  НАС,
ТРИДЕСЕТ  СЕСТРИЧКИ  ЗЛАТНИ
ВИНАГИ  ЩЕ  СА  СЪС  НАС.